Смълчани устни
Самотен пламък
изпепели сърцето,
струят отломки.
Обезлистен клон ...

Казват - правило неписано,
че щом добро направиш нещо -
(спонтанно или непремислено)
животът тройно се отплащал.
Че щом мечтаеш (за какво да е) ...

Любовта дойде в сърцето ми като стихия,
удави ме във мъка и водопади от сълзи,
пожар от болка в мен запали.
Сърцето ми на хиляди парченца потроши.
Тогава ти се появи като с магия... ...

Животът ли е този, който влияе върху човека и го променя?
Преди да минем на самата тема, първо трябва да се попитаме - Какво е животът?
Всеки го разбира по различен начин, има свое собствено мнение, а и самият живот на всеки е различен. Лично аз имам една любима мисъл, която гласи: „Животът е това, ...

По едно
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя. ...

Измъкнах се, повярвай ми, от нищото
и виждам теб, а теб те няма,
завъртам се с надежда, търся чистото,
но миражът само е пред мене без промяна…
С думи ти успя да ме откъснеш ...

Тя седеше до мене,
слънчев лъч я огря
и попита (приятелски)
имам ли някоя в свойта мечта.
Казах: - Мечтая... ...

Смисълът на млякото
е в прокисването.
Търся си буркан за мисленето.

Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм мо ...

Толкова силно мълча,
че нищо не мога да чуя.
Толкова много печеля,
че ми писна да губя.
Българин съм, боже, ...

Попей ми, приятелю мой!
Изпей ми най-нежната песен
и бурята в мен успокой
с мира, от гласа ти донесен.
Попей ми, приятелю мил! ...

Умориш ли се
Умориш ли се от врагове-ласкатели
и от интригите на подли отмъстители,
познаеш ли неподплатено обвинение
на - уж - приятели добри, ...

В нея вината не търся.
Ти сам всичко ù даде.
Безмилостно галеше с пръсти
косите ù дълги и пуснати.
В нея вината не търся. ...

Отминават желания, мечтите полека угасват...
Копнежите - сякаш не са били.
Още колко ли мисли ще дойдат,
колко ли скъпи неща...
Още някой много близък, ...

Без теб съм като сляпа,
без теб всичко е безлично,
без теб сама съм,
без теб - сама със самотата.

Едно небе над нас стои,
едно ни слънце нас огрява...
Каква е разликата между
нас тогаз, човече,
щом създадени сме всички ...

Тъгувай, циганко,
днес твойта любов е продадена,
разбита и стъпкана,
твоята гордост боли…
От клетви за вярност ...

Домът ми - топъл, истинска вселена -
от колко болки тук се приютих
и колко пъти гордост наранена
от вълчи зъби зад пердета крих!
Но стига вече! Искам да е слънце - ...

Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли! ...

За прошка май е твърде късно.
Чашата търкаля се на пода
сред прах, сълзи и кал.
Обърнах я. Обърнах я до дъно -
от твоите очи отровата. ...

Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха ...

“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...

Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам.
Милея чувствата да потуша
и образа ти само да презирам,
но щом погледна в твоите очи ...

Тъй както си продължавам
мълчаливо да те наблюдавам,
все повече и повече се убеждавам,
че за теб и живота всичко давам…
Любов в очите ти, прекрасните, сияе, ...

Когато погледна към теб, виждам как
ме гледаш и се чудиш защо с този поглед
те гледам цял ден и не спирам, но не мога
да спра, не мога, колкото и да искам да не
си в мислите ми. Ти нахлуваш в тях, нахлува ...

Различен ли си? Различна ли съм?
Доколко сме се променили?
Забрави ли ме? Забравих ли те?
Успяхме ли да сме щастливи?
Желаеш ли ме? Желая ли те? ...

Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...

СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...

Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо, ...

Съблечи ме с лудо настървение....
Татуирай ме с целувки цялата...
Разпъни ме, молеща спасение
в див екстаз, в неистова премала...
Издълбай ме с устните си тръпнещи, ...

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...

СТЕНА ОТ БЕТОН
В стена от бетон ще се зазидам,
за да вдигам, че не ще издигам:
животът е тлен на живи под голгота,
която пепели духа ни към Живота!

Казах "довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана.
Глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се. ...

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...

Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети. ...

"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...

В обичта на едно сърце,
в красотата на едно лице,
в празнотата на едни ръце -
тебе аз открих.
Живях без небе, без земя, ...

Нямам думи. Върви!
Ето, давам ти път -
беличък, от онези, дето казват
все цветя да растат.
И усмивка ти дадох, ...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...