Глупаво ли е да си добър
във този свят безбожно сив и тъжен
и да приютяваш под своя чадър
хора, на които после не си нужен?
Глупаво ли е да вярваш в чудеса, ...

И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...

Съдбата си играе със моето сърце,
разбива го на късчета, събира го с ръце.
Издухва го към вятъра, отвя го той за миг,
морето го погълна и се изгуби моят лик.
Лесно е да бъдеш нечий ти любим. ...

Ако тръгна надолу, към горния край на нощта,
всеки звук в тъмнината ще има цена на мълчание.
Всяка тясна пътека широко ще влиза в света,
като звучна плесница, в сърцето на глухо незнание.
Ако бягам назад и напредвайки пак изоставам, ...

Не ме приспивай с приказка за лека нощ,
сама не мога да заспивам,
дори улисана от тихи думи за разкош,
че тук те няма, пак разбирам.
Сгушвам се в завивката, ...

КАЙМАКЧАЛАН
(речитатив)
Помните ви вие,
синове и дъщери,
внуци и правнуци, ...

Червени са на залеза очите,
бездомни урагани се сбогуват,
засипват с пясък нощите и дните
на сивото до болка съществуване.
Изчезна пътят на мечтите от несбъдване ...

Звездите бяха чули обещание
и вричане в непреходна любов.
Те бяха дали своето сияние,
Луната - своя сребърен обков.
В замяна хората се врекоха ...

- А бе, я си...! - виква тате,
че от рефера му писва.
- Що резерва е Бербатов, а?! -
"старецът" от яд се вкисва.
- Явен гол изпусна Руни! ...

Не питай за моето сърце
За пореден път милваш ми лицето,
имаш очите ми, устните и моето тяло,
само, моля те, не питай за сърцето,
къде е то и как ли е живяло... ...

Не си ме спомняш.
Как ли би могъл?
Та дори аз почти успях да се забравя.
Излезе през прозореца.
Както бе дошъл. ...

Ти бе там за никой.
И никой беше там за теб.
Защото където беше ти, бях и аз.
Бях, но по-различен бях, и от раз.
Там, дето ти създаде хаос и бъркотия, ...

Стихове писах, но в един миг се уморих… дори и те не стигат да извадя това, което тая в душата си. Не, не се заблуждавайте, тази бездна, която е в мен, не е от тежка и несподелена любов, не е от обида или несполука. Тя е от болка, че щастието както може да изглежда безкрайно, така може в един миг да ...

Акустична китара, електрическа китара, флейта и... малко тъга!

Признавам си: страхувам се от теб.
Страхувам се от твойто безразличие!
Изолда героически у мен
не иска да умира от обичане.
Тя иска да живее! С любовта, ...

Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...

Безсмъртно злочестие
Не гледай в очите на безока икона...
Не съществува непорочна мадона...
Ти се кланяш пред огледалото черно...
Гласът ти потъва в мрака безмерно... ...

След края на света –
очаквания апокалипсис,
остана само любовта...
Сега сме само
ти и аз ...

НОВО НАЧАЛО
На моите колеги от
IV-ти курс АМ
Една епоха отмина.
Навлизаме в нова. ...

Чико Чиков в София
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също и ...

Усмихнати лица на залязващи слънца.
Утрешна мъгла и бледосива синева.
Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...
Топлота, мечтание, красота.
Четирилистна детелина се крие в дъбова гора, ...

Дърветата
пълзят със хищни листи
по къщата
и бавно я превземат...
А тя стои ...

К'во си мислиш, мило,
че аз за теб не си умирам?
Сърцето ми е гнило,
от среща с теб като се прибирам.
Искам да съм с тебе, бебчо, ...

Минава полунощ... Пълнолуние. Тихо, мрачно...
- Нещо шава... мърда - чувам го! Страх ме е!
- ...
- Събуди се! Събуди се, моля те!
- Ъъъ... ...

Абонамент за любов
Със викове около мене
продаваха се всякакви неща:
накити, часовник стенен,
че дори и куфар на добра цена. ...

Понякога, сърце, забравям,
че с ритъм нарушен
туптиш.
Но щом разчопля стари рани,
усещам просто ...

Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...

Събирам спомените
като разпенено вино
в кристална чаша
бели спомени
бели капки вино - ...

Изтъркани идеали и бледи спомени
за разтърсващи чувства…
Изтъркани фрази,
пропити с безверие – незначещи нищо…
Търсиш смисъла, ...

ПУСТИННА РОЗА
Дошла направо от звездите,
пустинята я приюти...
Ситнят керваните на дните.
Мираж – от спомени, мечти. ...

Завърнаха се светлите ми дни -
каквото е било, е отлетяло.
Но не така е писано, уви,
щом всичко се започва отначало:
Жената в мен е разпната на кръста, ...

Нека те видя, Господи,
като мълния златна,
разкъсала звездния купол
на смълчаното лятно небе.
Нека те чуя, Господи, ...

Грях ли е или присъда? -
самотата ме обича.
Мислите ми са от блян обзети,
но пустотата ги възпира.
Дните дълги са и мрачни, ...

Разсърди се лошо небето,
сбърчи вежди и ето,
замята светкавици страшни
и дъжд над улици прашни.
Развълнува се даже морето, ...

"Това, че двама души не са заедно, не означава, че не се обичат, а дори и никога да не бъдат заедно, не означава, че някога ще спрат да се обичат!"
Боля ли те? Пулсирам ли във теб?
Изгарям ли плътта ти като огън?
Смразявам ли кръвта ти като лед?
Но да се отречеш от мен не можеш! ...

За болка си говорим, за раздяла,
затуй, че съм откъснат стрък
и докато към тебе съм вървяла,
съм идвала в порочен кръг...
Аз бях на въртележка панаирна, ...

Тревата червена
утъпкана младост
съдба заградена
сини череши
кайсии убити ...

В болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
..............
Когато се събуди, първото нещо, което почувства, бе силна болежка в ръката, сякаш някой я бе ударил с тежък предмет. Болката преминаваше пулсиращо от ръката, към гърдите и главата, като бавно обземаше цялото тяло. Бенджамин се и ...

във косите на сънищата
във подреждането на синапсите
в заклинанията на думите
в белотата на съмването
във движенията на булбусите ...

Бих искал просто тази нощ да си почина -
под сенките на твоите гърди уханни...
Не казвай нищо!... С ласкави коси ме милвай!
Целувай ме със устни всеотдайни!...
Покрий ме със любовен дъх - да не изстина!... ...