"Под черни дървета"
Под черни дървета заспах и сънувах
във черни полета как гласът си не чувах,
не знаех да мисля, не смеех да виждам,
а само сънувах как бавно изчезвах ...

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...

- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...

Настана време пак да си отидеш,
но търся нещо малко, хубаво в това
и то е – ти си музата ми, караш ме
да пиша и винаги ще е така.
Ще възпявам болката и любовта, ...

Мечтая за един по-добър и спокоен свят.
Cвят пълен с добри хора,
свят, в който злобата е непознато чувство.
Да живея без страх, да обичам и да ме обичат.
Мечтая да живея сред усмихнати и любезни хора. ...

КОКИЧЕ
Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило, пъргаво момиче -
то тъй пролетта обича. ...

Трепет видях в очите ти.
Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
Исках милиони неща да изрека,
но безгласни останаха устните ми.
Удар след удар в сърцето, ...

От много древни времена
над мене тегне орисия:
Да бъда дяволска жена!
Да нося огнена стихия!
Да бъда скитница без път, ...

Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде. ...

Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...

Ако целта ти е била да падна във капана,
поздравления - аз съм шаранът.
Така ми завъртя главата,
че все още не си усещам краката...
Как да обясня какво се случи? ...

Не си свободен, както мислиш.
Ти сам преградите си слагаш.
В света ти никак се не вписвам.
Спокойно можеш да се разполагаш!
При теб ще ми е адски тясно. ...

Тези писма
сякаш пътуват през вселени...
Потапят се
за кратко в млечния път
и пристигат ...

Нощта е тиха и безшумна,
и тъжаща в самота.
Дали в такава нощ безумна
се пробужда и скръбта?
Само блясъкът красив ...

Спомените, оставени далече назад,
понякога обичат да се връщат,
да пият пак от наш'то здраве,
със настоящето да се ръкуват и прегръщат.
Споменът ни, оставен далече, ...

МОЛИТВА
Дрехата бавно се изхлузва от умореното ми тяло,
тръпнеща и несвенлива Eва в рая да съм,
непознаваща листото на смокиня, невкусила от ябълката на греха,
сред обширната Божествена земя... ...

Тя стоеше в един ъгъл на залата и го наблюдаваше. Граф Игор Дворовски, син на графиня Ирина Дворовска. Двадесет и пет годишен, слаб, строен, с дълга чуплива черна коса и черни очи, той беше много красив. Като типичен представител на своята класа, Игор обичаше забавленията. Гуляеше по цели нощи и вод ...

11am - Incubus
seven a.m.,
the garbage truck beeps as it backs up
and I start my day thinking about what I've thrown away.
Could I push rewind? ...

На един Приятел
Думи нараняващи
кънтят в тишината;
носят разрушение
в малкия ми свят. ...

-Та-ка-a!... Подписахме трудовия договор с теб, наборе. По на седемдесет и кусур години сме, ама и двамата още око хващаме, не се даваме лесно, нали?... Ей, аз вече два пъти се развеждах, докато най-сетне да случа с третата си жена. Мадама и половина е, двадесет и осем годишна, с бедра до сливиците, ...

Сянката на рибаря
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура ...

Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил, ...

Днес писа ми един приятел,
когато редчета за теб показах:
"Май нещо си изчаткал?"
и след малко:
"Опровергай ме ВЕДНАГА!" ...

Любов прекрасна можем ли да си купим,
колко ли струва и къде се продава?
Не може ли - ей така - да я получим,
без нищо някой от нас нещо да дава.
Не е ли Тя онази, същата любов, ...

Една девойка,
с коси от нишки злато,
рисуваше по целия свят.
Рисуваше тя, когато
искаше небето с ...

Видях те там, за първи път - чакаше ме на вратата.
Посрещна ме и се усмихна, за поздрав подаде си ръката.
Обхвана моята и името си каза,
почувствах топлина, усмивката си ми показа.
Влезнах там и седнах срещу тебе на бюрото, ...

ЛЪЖА
Не ми се жалвай,
че отново някаква дама
ти е казала сбогом.
Ще ти каже, разбира се. ...

Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях. ...

Живот
Навсякъде хората говорят:
пари не стигат хляба да си купим…
живеем с надеждата за ранна пролет,
за зелено пак да се захванем… ...

Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност ...

Не знай коя съм и не питай,
всеки миг е мъничка тъга...
Не ме познавай, просто съществувай,
нас дели ни само вечността.
Не ме прегръщай и не знай, ...

Мина време, но ти си в мислете ми.
Мина време, но не мога да те забравя.
Мина време, но усещам аромата ти.
Мина време, но ти си в съня ми.
Мина време, но се прибирам с мисълта, че ще те видя. ...

Ро­де­на съм в без­бо­ж­но вре­ме.
До Ан­ге­ла у мен и Са­та­на­та дре­ме.
За­да­ча­та им - не­по­сил­но бре­ме –
спо­рят кой ду­ша­та ми ще взе­ме.
Но аз за спо­ра им не­хая, ...

Благодаря ти Любов
Откакто се помня, любов,
неотлъчно до мен си била,
като усмивка и тих благослов,
като цвете под чиста роса. ...