Изгрява слънце, животното мълчи,
ярост грозна, умряла в пъкъла студен облаците си отдръпва.
Ти успокояваш душата и сърцето,
присъствието ти златно раните лекува.
Егоистично копеле съм, знам, ...

Помниш ли, ми кажи, онази празнична нощ,
в която снегът затрупваше всички къщи?
Студът, сковаващ хиляди сърца, звездите,
блещукащи в нощта, и някъде в студа
две огнени тела се отдаваха на страстта. ...

Идва пролет и така нататък…
Грейна слънцето на пролетта.
А сред леда - чувства остарели.
Заровихме в земята любовта.
Живеем си сами – осиротели. ...

под ресниците
тъмни
на безсъници нощни
нечии мисли
тъгуват ...

Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...

“Денят се ражда от следа.
Или от думите за сбогом.”
Пламен Парнарев
Сутрин е. Рано. Зората разпуква.
Тръгва да рови в некосени треви. ...

Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заря ...

краят на февруари
краят на провлачена зима
настъпва оживление
и надежди
клоните обсипват ...

То е скрито
дълбоко в корена
на широколистния Риск
и е вкопчено здраво
в Болката - ...

И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам. ...

Целувал ли си се с дъжда,
галил ли си огъня?
Обичал ли си ти смъртта?
Връщал ли си се от пепелта?
Бил ли си по-сам ...

диамантени
...
мидени
...
перли

Една сутрин се събудих и се опитах да работя върху сбъдването на една своя мечта, но някак си усилието ми се виждаше малко тежичко. Отправих въпрос-молба към Вселената – Нали това е мечтата ми, защо ми се струва трудничко осъществяването ù? Какво трябва да проумея? След това забравих за въпроса си и ...

Февруарско венчило
(Целият този февруари)
Целият...
под венчило се свива.
Зимата знае - ...

За виното и жените
Темата бе изровена наскоро
от наш другар-поет.
Онзи ден чух девиза стар,
от времето, когато мъжът бил е господар, ...

Бяла камбанка леко люлее,
пролетна песен нежно ни пее.
Знаем го всички туй бяло момиче,
то е разцъфнало малко _________ .
По поляни, в планини ...

на жена ми Нури
Дори с домашни чехли и халат,
под който криеш хълмове и ниши,
превръщаш тази къща във палат
и кърмиш в мен въздишка след въздишка. ...

водосточна валдхорна
барабанят капки-
Бог изплаква ноти

Как да имам друг в живота си след теб?
Та ти открадна всичко в мен, когато си отиде.
Сърцето, душата, тялото.
Празна и пуста съм. Остави сладкия вкус на устните си.
Горещата и страстна топлина от тялото ти, ...

Беше много хубаво, но свърши,
кото всяко начало имаше и тя край.
И вечерта в тъмнината се изгуби,
утрото настъпва, май.
Защо не задържахме времето, ...

ЕДНА НЕДЕЛЯ
Една неделя сутрин
се събуждам безцелно
с настроение за бездействие.
Една неделя сутрин ...

Скалите спират ударите на прибоя.
Една звездица пада в нощта.
Стоя на кея, прегърната от зноя...
Очаквам допира на твоята ръка.
Обгръщам тяло в старата си шуба, ...

Най-хубаво е
истинското ми лице.
От него
очите виждат най-добре,
сърцето чува ...

Ще минат годините, зная,
съдбата със теб ще ни срещне.
Ще те погледна усмихната, ще се поколебая,
а сърцето по тебе отново ще трепне.
Овехтяло, разкъсано, жалко, ...

Жена съм била и ще си остана,
какво се толкоз промени?
Години много, бързо отлетели,
и душа, която вече не лети.
А сърцето си остава младо ...

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...

Калена в подвизи безбройни,
до мен будуваш ден и нощ.
Във вечерите ми самотни
ме задоволяваш с хладна мощ.
Напук на белезите грозни, ...

Уловили сън, балончета-мечти
пукат мигове на устните ни тръпни -
облак полудял със сламка ги рои,
щом по залеза красив от плам въздъхне...
Раменете ни - планински върхове ...

столът скърца.
четвъртият крак е по-къс.
винаги.
гвоздей в гърба. не го вадиш. свикваш.
чашата е мазна. ...

Опърничавост
Пестя си думите
от страх
и нараненост.
Капризите ...

В памет на Руси
(1978 г.-2008 г.)
Имах чувства към теб.
Зная, беше взаимно.
Просто нямахме шанс ...

Часовникът върти стрелките,
Един след друг топят се дните,
Сезони четири се гонят,
Ту цвят посипват, ту пясък ронят
И както стелят се листата, ...

От преливащо сърце
Разхождах се. Намерих малка птичка.
Наведох се и взех я в свойта шепа.
Тя беше със прекършени крила
и жертва на чудовищност нелепа. ...

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ
Зимната вечер догаря!
Повеят стихва студен!
Мигли вълшебни разтваря
злачният пролетен ден! ...

Всичко вече е казано;
не разбра ли, Красива Госпожо?
И виното е преляно,
и ръждясал е ножът,
и тревясал е гробът, ...

Звънни ми, спомен. Имам телефон.
Или се обади за малко в нета.
Ще седна с теб на близкия балкон
и няма да се правя на заета.
Разказвай ми за минали лета, ...

МАЛКИ АНАЛОГИИ...
Обикновена утрин
ТЯ стана в обичайното време за смяната си от 8 часа.
Обичам да я гледам как се движи леко замаяна из кухнята, а сънят бавно се свлича от нея като пяната под душа.
Тогава е много красива и по детски мила... ...

Помня, когато те видях,
сърцето ми лудо заби и аз просто онемях.
Помня, когато ме целуна,
мислех, че това е сбъдната мечта.
И доволна потъвах в океаните на любовта. ...

Душата ми полази, а забрави,
че любовта е огън, що гори...
след тебе само пепел ми остана,
а въглени - в гърдите ми.
Но вече мина много дълго време. ...