На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака. ...
Властожадни много – колосална гмеж
бъка, но властта докопва я един
екземпляр от тази алчна гнусна леш...
казах аз във спор с улегнал господин.
Калпави актьори върху тази сцена ...
Празен поглед и вяла усмивка
ме докосват в лилавата нощ,
пак усещам дъха ти тъй близко
да разрязва пространството с нож.
Неми истини лазят в краката ни, ...
"... Навътре в морето, навътре в морето. Към безтегловността на дъното, където сънищата се сбъдват. Там се сливат две желания, за да се случи исканото -твоят поглед и моят поглед да се повторят като ехо без думи, все по-дълбоко и все по-дълбоко... Да проникнат през всичко - през кръвта и през костит ...
Емчо, Митето и кюфтаците (заплетена мистерия 1-ва част)
🇧🇬
Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
СВЕТЪТ Е ЗА РАДОСТ, ЛЮБОВ И ДОБРО
Какво са на птиците песните знойни,
цветята в момински градини упойни?
През майските нощи - красива луна,
обляла земята с любов, светлина? ...
… отглеждане на снежен човек…
Нали ти казах?! Грозна съм и лоша.
Търкалям тръни в ниви неорани.
Дяволът доброто ми изпощи.
И още със Душата си ме храни. ...
* * *
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...
не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост ...
Щом мога да заплача и пролея
сълзи на обич, радост и тъга.
Щом мога със лъчи да ветровея
и да ги сплитам с пръсти във дъга.
Щом мога със зората да говоря. ...
За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
Лицето ми - усмихнат Арлекин,
а пък душата - кучета я яли.
Не вижда никой в погледа ми син
какви тайфуни страстно са вилняли.
Красива маска слагам пред света. ...
Ще докосна вятъра в косите ти,
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени, ...
Свят. При това никак не малък.
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...
Ще се престоря че съм пейка посред път
и без това привиквам да ме няма
навървила съм броня вместо плът
в онази там бездумна мелодрама…
и репетирам денем да мълча ...
И днес, когато вече теб те няма,
разбирам колко много те обичам
и чувствата ми се превръщат в ято
преследващи ме птици.
И днес не смея вече да те търся, ...
Дали не съм подобен на Христос?
Макар да съм наречен с друго име!
Защо ме сочат: „Ей, разпнете тоз!”,
без да познават мен и мойте рими…
Защо ли да не съм и аз месия, ...
Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...
Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена ...
Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...
Слънцето сякаш падна в морето,
заплело в лъчите си залеза,
тъжни искрици се покатериха
по гърбовете на волни делфини.
Хукнаха бели вълни, запремятаха ...