Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

Не разбивай сърцето ми отново
Не можех да те обичам по-силно,
преди да се обърна и да си тръгна.
Дойде ми до гуша от чакане,
обещанията от вчера. ...

Живея, мечтая и се боря, опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята, който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятств ...

Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...

Очи
Аз всъщност не тръгвам.
Очите ти търся с очи.
И щом ги намеря,
навярно ще спре да горчи. ...

Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...

Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...

Призвание
Аз исках да бъда такава –
да обичам, да галя – пазител.
И както бях си мечтала –
ето ме – станах учител! ...

ТЪЖНА ПОАНТА
Аз съм и влудяващо млад,
аз съм и древна антика,
мога да бъда и целия свят,
мога да бъда и никой. ...

От небесата имаш дар -
блаженство с мисъл да пробуждаш,
на което сам си господар
и в себе си, умение, да сплиташ
царствено-цветния опал ...

Дяволът е великолепен, разкошен.
Влюбих се в него. Дяволът е едно
такова черно-синьо, синьо-черно,
огромно море. Но аз не мога
да плувам, не искам да се удавя. ...

Нямам убежище,
няма къде да се завърна,
няма ничии прегръдки да ме приютят,
няма с думи строги да ме вразумят,
няма го горящия от обич поглед, ...

ЩАСТЛИВА СЪМ - СЪЛЗА
Камбанен звън в душата ми звучи.
Мелодия - сърцето подлудява.
Лотос и жарава в мене заискряват.
Духът ми буден мълчешком крещи. ...

И когато съмне
Слънцето завършва своята смяна,
бавно залязва зад планината,
и нощта излиза с нова премяна,
за да преобрази долината. ...

Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб, ...

Тъжната реалност на родната действителност
… С влизането на автобуса в родната столица пред очите ми “лъсва” тъжната реалност на българското - пардон - на софийското ежедневие - да не забравяме все пак, че в страната има места, където и автобусите са лукс. Грозна картина, гарнирана с купчина ламарин ...

Трансформация
Отказах ябълката на греха - не нея исках -
исках топлата ми длан дланта ти да докосне,
да ме захвърли в красотата на смеха,
в горчивите изписани следи-мечти, ...

Моят сън ме отведе във рая,
в неописуема, вълшебна красота...
С нежни звуци на арфи трептях,
с ангели, с гълъби бели летях,
с орхидеи цъфтящи се сливах, ...

М О Л Б А
Вземи ми сърцето в длани горещи,
замръзнало то е, покрито със лед,
от мъката зла на безсънните нощи
и дните самотни в живота нелек. ...

Очаквам Коледното чудо.
На обич ми мирише.
Почуква вятърът със нокът
по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан. ...

НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...

Наближаването на Коледа винаги ми навява спомени за... клане на прасета. Някога татко гледаше прасета и винаги организираше сложния ритуал на тяхното умъртвяване точно в дните преди Коледа, за да има прясно свинско месо на празничната трапеза. Бяха славни дни! Времена, в които Дивият Запад беше на И ...

Далеч от хорските пътеки,
под изумрудения, бистър свод,
осъден в самота навеки,
минава неговият ход.
Отритна го съдбата вълча, ...

***
слънцето
прехвърля снопи
рони се лято
*** ...

Реалността ме дъвчи и поглъща
Тъмната улица надвисва над мен
и се превръща във фуния
гълтащa цветове

Потърсих те сред многото жени
с надеждата, че там ще те открия.
И колко пъти мислех, че си ти,
и че разкрил съм твоята магия!
А аз не знаех, че не си от тях, ...

Не ме остави в блатото, където
оплакала съм всички мъртъвци!
Усещаш ли - приветства те сърцето ми!
Магия е, че с теб се възродих!
Сега копнея да съм ти любима ...

Открих те в края на дъгата -
болезнено и нежно...
Изпих те със сълзата,
изплакана с надежда.
И ти ще ме откриваш сутрин, ...

В душата ми е пусто.
Празнотата в нея
паяжини е изплела - самотата свила е гнездо.
И мрачно е!
Като в царството на Хадес. ...

Преди малко ти написах любовно писмо.
Пуснах го по бързата - "Звездната поща".
Запечатих го, с моя целувка му сложих клеймо,
дълбоко обична, пълна с надежда среднощна.
Между листите вмъкнах жива моя любов. ...

"Няма да остарея като катедрала, знам.
Нито ти -като индианска мокасина.
Ще остарея и ще умра като себе си - сам.
На мен като малък черна котка път ми мина."
Димитър Никифоров (argonyk ) ...

Лунатик-так
Лунатик-так
Огромното светло студено кълбо се е
оцъклило сред ясното небе.
Часовникът забива с ударите си пирони ...

Живееш като дух,
живеещ в своя собствен Ад,
чудейки се, за къде принадлежиш?!
Не искаш да пропиляваш времето си,
да губиш дни в несполуки, ...

Черна роза в нощта...
ухаеща на дива страст...
Не се страхувай...! Докосни ме!
Истинска за теб сега съм само аз!
Огнена и непокорна, ...

счупен прозорец
любопитно врабче скача
между 5-7-5 стъкълца

И вятърът заметна ù косите
зад рамото,
зад мрачния ù поглед...
обърса се в очите ù
и викна: ...

*** Имало едно време една абсурдна държава. В нея живеели малки сиви хорица. На тях много им се искало да бъдат цветни, но им било някак удобно да са си сивички, просто се сливали с общия фон.
Живеели си те спокойно и еднообразно, но незнайно откъде между тях се появило малко цветно момиченце, което ...