Наскоро четох в сайта превод на същото стихотворение от
и не се сдържах да го преведа и аз. В художествен вариант, разбира се. Уточнението се налага, защото преводът не е строчен, не е и абсолютно точен. Стремила съм се да предам посланието, терзанията на лирическия герой в рими.
Разбитият пръстен
Й ...

В тази църква не сме за венчавка,
тази църква не щем да взривим,
в тази църква дойдохме да плачем,
в тази църква сме - да си простим.
Потъмняха иконите скръбни ...

Луната в облаци е пак обвита...
навън говори ми студена самота...
Аз няма вече никога да питам.
Къде си ти?... Къде е любовта?...
14.09.2008г.

Полазват тихо стъпките във мрака,
разпадам се и аз във тях от страх,
кой буден дух във тъмното ме чака,
копнеещ за сърцето ми от прах?
Притискам се със ужас към стената, ...

Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи. ...

„... Аз много души
прозрях и разбрах –
и днес ме души
не мъдрост, а страх...“
Димитър Бояджиев, изключителният поет, ...

Отдавна чаках те във нощите безсънни,
години дълги, векове дори!
Ела сега, Любов, в покоите безмълвни,
при мен постой, за малко поседни!
В искрящите очи бездънни ...

Господ е българин
Тази сутрин на студа Бог
ровеше в един контейнер.
Не потърсих 2-3 лева,
но и той не ме погледна. ...

"На дърво е закован"
Насред гъстата гора
телефон звъни в нощта -
стар, раздрънкан, почернял,
сред клонака се е сврял. ...

Заратустра
Заратустра, стар другарю,
ти съвет ми дай, за бога,
че сърцето ми от снощи
се изпълни със тревога. ...

Слънчево
Зимата ледени пръсти
жадно е впила в сърцето.
Дълбоко замразила реката,
оставила беззвездно небето. ...

Да плачеш? Не! Не виждам капка смисъл.
Подай ръка и да вървим напред.
Животът наш така ни е орисал,
да се преборим с бурното море.
И не с тъга. Къде е дързостта ти? ...

От мен ли се скри, усмихнато лято,
дяволито зад хълма намигаш напук,
но ето го слънцето, по цигански златно,
все още смешинки посява ни тук.
В морето оглежда се, усмихва се палаво, ...

Ти имаш дух хилядолетен
и в него моята душа
искрица е от обич светла,
живот дарила на света!
В теб срещнах своя Бог и, влюбен ...

Дойде в живота ми като стихия,
разхвърля мисли и мечти.
Като вълна в скала разби ме,
след туй на капки ме изпи.
Като слънце грееше над мен, ...

Всеки огън някой ден угасва.
Всеки ручей тича към морето.
Любовта, уви, ни става тясна
и напуска някак си сърцето.
Всеки отговор въпрос си има. ...

Да любиш е толкоз прекрасно,
щом Бог е това отредил,
но дваж по-красива израства,
друг с обич щом мен е дарил.
Целувката, нежна и страстна, ...

Нека да ти дам душата си,
нека да ти дам сърцето си,
нека да ти дам сълзите си –
потекли като реки.
Искам да се сгушиш в мене ти ...

- Стани, бе, Ванче, стани, виж внука си, бе! Виж колко е порасъл, стани, бе, недей мълча, бе!... Ох, Божеее, божкее!
Вана пак нареждаше на студения гроб. Приседнала приведена на дървената пейка, изтъркана вече от страната до камъка от сядане, тя бършеше сълзите си и говореше, сякаш там някой я чуваш ...

ТРИФОН ЗАРЕЗАН
О, Трифоне, светец любим,
къде отиде твойта слава?
Дойде отнейде Валентин,
а теб запрати във забрава. ...

Вали, с месеци вали.
Дъждът ума ти замъгли.
Пороен и студен,
той държи те в плен.
Но не - не е дъжд обикновен, ...

С изгрева на слънцето вървях до теб в моето детство.
Почувствах колко силни са ръцете ти след това.
Ти ме научи да взема първите си стъпки в този нов свят.
Това бяха твоите ръце... ръце, които ме предпазваха от падане.
И сега се чувствам замислен, за да видя същите тези ръце по пътя на живота. ...

Преди няколко години тръгнах на ранина на излет до с. Дреново. Там има красива пещера, има и гъби. Изтървах рейса на останките от автогара “Връбница”, пих една студена боза и вместо да се прибера да си доспя, метнах се на следващия до Царичина с налудничавата идея да прецапам през баира до Дреново.
...

Аз съм мръсна стена, която се нуждае от пребоядисване. Ти си мече, което се потапя в бялата чиста боя - моята мечта. Ръцете на майстора, обаче, така треперят, че той не успява да я разнесе добре по повърхността ми и аз се превръщам в зле боядисана, още мръсна стена. Сънувам четки и миризма на латекс ...

РАВЕНСТВОТО
Дойде Балканската, Съюзническата Първата световна. То не бяха войни, то бе чудо. Бях на възраст и ме взеха запас във вътрешността на страната. Пазехме банки, пленници и какво ли не. Оставил бях на село жена и с три деца. Когато охранявахме пленниците, общувах с един сръбски войник. Младо ...

-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и за ...

Няма в таз държава
пуста управия.
На самоуправа
всичките сме ние.
Губи орентири ...

Жар - птица мъти
върху облака - гнездо.
Грее тишина.
* * *
Въздух - чист кристал ...

Хората добри от мойто детство!
Най-добрите хора на света!
Толкоз мили, тъй чистосърдечни -
има ли ги някъде сега?
Двор съседски с обич да ме викне ...

ИМА ЛИ ? НЯМА ЛИ ?
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...

СТАРИЯТ КАПИТАН
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...