Идеята разпуква се...
Божествен миг -
задъхано се втурваш
и няма ден и нощ,
работиш без умора, ...

Събуждаш ме с поредната си истина за някакви жени, която конвулсивно гърчи тялото ми вместо да ме радва, и руши всички кули, които с времето скицираш. Устните ти мъмрят трескаво в просъница слова за безразличие и ненужна ревност. Наместо, зад челото ми се редят ярки картини на чифтове кални женски о ...

6. Чико Чиков Директор
Другарят Чиков беше много зает. Пред кабинета му чакаха много хора. Кой с дамаджана, кой с половин агне в дипломатическото куфарче, а един селски даскал беше помъкнал цяло теле сукалче - живо. Та пред кабинета на др.Чиков, освен представители на човешките видове, имаше и отдел ...

За теб не зная аз каква съм,
бурен смях или капчица дъждовна,
силен вятър северен довян
или самотница сълза любовна.
Не съзирам нищо в теб, ...

ВУЗ-ът ми е най-добрия.
Сбъдва хорските копнежи.
Моят беше да открия
най-прекрасните колежки.
Влязох вътре – тъй и стана, ...

Щом пада нощта, с мрака вечерен,
пада върху ми и тиха печал,
ниже тя дълго спомени скъпи,
от мигове, дни и години обични,
които ти, в тоз живот си ми дал... ...

Не пиша нищо ново, знам.
Редовните слова познати.
И в любовта, до болка прям,
използвам същите похвати.
Не е в мен нова любовта. ...

Пропълзях във теб
и се разлях по вените ти,
не като кръв –
като лава.
Всяко нервно влакно завързах на възел, ...

Мигът е мой!
Мигът е твой!
В мига живеем.
Миговете си пропускаме,
после – бавно тлеем. ...

Роден съм, за да те Обичам,
да съм ти спътник във света.
И аз сега за Теб живея!
Да споделиме Любовта!
Отдавна няма друга мисъл, ...

“Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.”
П. Дубарова
Неопитна и млада нявга бях
и вярна сянка другиму - вървях. ...

Къде си
текст: Даниела Маринова
музика: Даниела Маринова
аранжимент: Борис Чакъров
изпълняват: Даниела Маринова ...

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
КАЖИ МИ, ПРИЯТЕЛЮ
– Кажи ми, приятелю мой,
когато умират орлите, ...

Живея някакъв двойнствен живот -
на латино сериал прилича:
излизам с един мъж и ми е гот,
а другия... него обичам.
Единият комплименти реди ми безброй, ...

Текст и музика - Марин Тачков. Изпълнение - Марин Тачков, Гергана Тачкова и Татяна Миронова.

Нека запазим духовния си мир - той е единственото
вечно нещо, което имаме...
Крилете на нямата птица са спуснати,
не искам това да е нашата есен,
вдигни листата от очите откъснати, ...

Във музиката се заплита мрак,
старее светлината, отмалява.
Тъга приижда и не знаеш как
светулковия дъх да защитаваш.
Свисти в душата вятър неузрял, ...

Зарових се като щраус във пясъка,
скрих се в глъбините на пустотата,
не исках светлините, блясъка
на изкусните лъжи и празнотата...
В измислиците сянка не подирих ...

Ще дойда при теб,
вървя, вървя.
Но само в съня те докосвам.
Откривам щастието само там,
в съня. ...

Отиващ и пристигащ в различни светове,
дирите ти не мога да последвам.
Тъй много, прекалено разнолики са те.
Една ме тласкаше напред-назад,
друга съзрях и се хвърлих по нея ...

Където двама са слети,
където сме ние с теб,
любовници винаги слепи,
останали без късмет.
Любовта не ни заслужава - ...

Ако не е любов, кажи какво е.
Какво така смразява и гори?
Ако не е от щастие, защо е?
Защо ме води по твоите следи?
Да те чакам ли с надежда? ...

На колене пред теб заставам,
не казвай нищо, замълчи!
Завинаги безсилен аз оставам,
пред силата на твоите очи.

И ръб на пропаст виждам в ясен ден.
Над нея остри върхове белеят.
Усещам страх, но нещо вътре в мен
ми казва: надникни без страх във нея.
Далече долу блъска се река ...

ГОБЛЕН
Не знам къде, кога и как –
ще минат може би години,
преди отново да се срещнем пак…
Дали ще бъде пролет или зима? ...

Пустиня
В пустиня с мнителни съмнения,
със завистливи и бодливи мнения
израстват недоразумения
и се превръщат в грапави падения. ...

Сиборгският некропол
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
I
Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изч ...

Очите ти блестят дори и през деня
по-силно от разпаленото слънце,
което с пламъка си топъл храни
цялото небе безкрайно и дава
топлина на всички тези хора, ...

Няма ги вече
и дивите лебеди.
Слушам рибите.