Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт; ...
Пиесата приключи...
Студено е !Студено е много навън.
Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.
Стоя и гледам, гледам към огъня сега -
и сещам се за думите последни. ...
Разрошените пристани започват да омръзват...
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли, ...
Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
Две
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...
"Утрешният ден е винаги чист. В него няма грешки."
Чист като белия лист,
пред който сядам да пиша,
прозрачен като аметист,
потребен като вдишване... ...
И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...
Не казвай, че е късно за любов!
Не говори за отлетяла младост!
В този свят - и грешен, и суров -
любовта е светлина и радост.
Не казвай, че е късно за любов! ...
Какво си мислиш! Ето пак говориш глупости
...че съм недорасла...Само недолюбена!
Спести ми клишетата, тъпите илюзии,
мога и без тях да остана вечно глупава.
На мен не са ми нужни вече ясни обяснения. ...
От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни ...
Посвещавам тези редове на всички наши майки!
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...
Една сълза от тишината ме изтръгна
Едни очи ме гледаха с любов
И толкова забравени неща ми върнаха
Разбрах че не цар съм бил а роб
Поисках да ми бъдеш сянка ...