HURTS – Stay
My whole life waiting for the right time
To tell you how I feel.
Know I try to tell you that I need you.
Here I am without you. ...

Това е второто произведение на Тиодор Мак Руа, което вижда бял свят на страниците на сайта. Излишно е да споменавам, че суровият материал (оригинала) бе предоставен от Le Chevalier , който зорко наблюдава всеки етап от превръщането му в поне частично смилаем български превод. Уви, загадъчното послан ...

ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...

Лежи Страхът
като сноп покосен
от сърпа заострен на Риска.
Пада здрачът на Мисли
недоизречени ...

Срещата
Беше лятна вечер, топла и приятна. Имаше концерт под нощното небе. Сцената бе доста осветена, а тълпата пред нея във възторг. Всички танцувахме, обзети от ритъма. Без никой да се замисля за нищо, сякаш времето бе спряло и всичко се измерваше от такта на музиката.
Тълпата беше доста голяма на ...

Небето олекна, намигна игриво,
усмихна се ведро със слънчев загар.
Докосна земята, обгърна грижливо
със шарено палав, пробляскващ воал.
На клоните тъжни с целувка се врече, ...

Тялото ти,
до моето в моето.
Дъхът ти,
спира над мен.
Очите, ...

Да чакаш нощта да покрие земята,
да чакаш да настъпи мрак,
да се любуваш сам на тишината
на тъмния безлюден бряг.
Луната, на небето спряла, ...

***
Не съжалявам -
за нищо!...
Не заслужавам
болката да съм ничия... ...

Слънцето надникна през раменете ни
и за последен път погали сенките ни -
сенките прегърнати.
А после тихо превали, за да заспи
и да сънува влюбените образи. ...

Понякога така се случва,
две души потапят се във любовта,
обвързват се със знатна нишка,
нишка нежна и добра.
Но връзката им не остава дълго ...

О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен
и нахален град,
замислените ми стъпки ...

Времето никога не стига.
Времето никога не спира.
Времето е наш господар
и никому не е дар.
Вината е моя, че забравих ...

Този лъчист ден бил чисто предизвикателство за Тома. Не посмял да изгуби и минутка време от предложеното му от майката природа. Много бързо се озовал на любимия си плаж и с радост разцелувал слънцето. Потопил се в морето и с преливаща енергия се опитвал да се пребори с него. Плувал ненаситно. Водата ...

За хората накратко от мен...
Не спирам да се изумявам какви хора има и на какво са способни, за да извлекат каквито и да било дивиденти.
Най-обикновен човек, ще го изкарат истинско лайно, а друг, който им е някак симпатичен – ангел.
Как се справям с такива хора ли ? Много просто – усмихвам им се и г ...

Ти знаеш
мойта тайна.
И искаш ме.
И викаш ме.
Открит към мен, ...

СТРАХЪТ
Компания ми прави чаша – уиски,
насмешливо гледа с пияни очи.
Със него отдавна сме близки -
то влива в мене златни лъчи. ...

Обичам таз страна прекрасна –
макар и малка, макар и тясна.
За мене тя е като майчина утроба...
Люлее ме от толкова лета,
и сокове пия, и корени пускам... ...

Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична, ...

Като някаква птица вълшебна
аз те търсих
и страстно зовях.
Като някаква билка целебна
все към тебе, любов, ...

Да те жадувам като глътка въздух и да те търся сред безброй звезди...
Душата ми крещи!
И стене, моли се за всяка ласка, всеки допир, за твоите ръце.
За устните ти, нежността ти, за твоето сърце.
Да те жадувам като глътка въздух... ...

Ще замина във един далечен свят
от спомени и тайни да се скрия...
Там, където няма вчера, днес и утре,
там, където няма щастие и болка.
Дълго време сред лъжите ти живях, ...

Море от тънки жълти рози
се бе разстелило по сивия матрак,
a те, застинали в жалки пози,
потънали в скръб, печал и мрак -
си мислеха за времето и за съдбата, ...

Изпънатите струни на ехото
ни отнасят надалеч с музикални хитрини,
а свитите устни на вятъра
издухват объркани от нощта шепоти,
разсърдените стрелки на часовника ...

Търся те в мрака,
сам-сама съм аз.
Не знам какво ме чака
в този късен час.
Къде си, ела и спаси ме, ...

Снежна завивка прегръща ме с мрак,
тъжна усмивка издава ме пак...
Много очи са щастливи, но
моите крият сълзи тъй горчиви!
Безброй мечти се сбъдват навън, ...

Чудесно е да бъдеш между хората,
да си седиш спокойно сам на маса,
да пийнеш чашка, да поръчаш втората,
да смачкаш бавно в пепелника фаса,
Да хвърлиш весел поглед през прозореца ...

От съня неспокоен, парцалосан, разбуден,
този град на бетони изръмжа като чужд
на любов, на копнеж, на стаено мълчание,
врял в безсмислен брътвеж и кипял в отчаяние.
Кой довлече отнейде свойте мисли греховни, ...

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето ù. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ ...

Останали са само спомени
за миналите дни, за любовта,
с която ти дарявал си мен - внучка ти.
Останала е само болката
за нашата раздяла непланувана. ...

Идването на хората
Беше нощ, Слънцето изгря и стана ден. Това бе денят, в който се роди човекът.
И в този ден нехората се събраха да заседават, призовани от най-мъдрия сред тях – този, който знаеше всичко.
- „Защо ни събра, мъдрецо?”, попита един от младите нехора.
- „Днес се роди човекът – този, ко ...

… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...

С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко, ...

"Посях те вътре в мен... като зачатие."
Кремена Стоева
Посях те
и поникна Любовта
като изпредена бяла къделя. ...

"През пожара, раздиращ с ръце тъмнината"
Там.
Там има пожар.
Стихиен пожар. Негаснещ пожар.
От кости, от плът и от чувства пожар. ...

Снегът покри набързо блокове и къщи,
храсти и дървета, улиците на града.
Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,
напъпило, от студена болка зарида...
Ледът скова му вейчиците крехки. ...

РАННА ПРОЛЕТ
Сега е още февруари.
При нас веч няма сняг.
Кокичета и минзухари
напомнят - идва пак! ...