Черно кафе
Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,
в дивата, тихата нощ... ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Виктория Нинова Гетова – род. 16.011993, гр. Бургас
Обичам да пиша стихове за приятелството и природата
Виктория Гетова - автор Тодор Трайчев - автор/редактор ...

~~&~*
Снощи както си стоях
И кротко съзерцавах Небесата...
Някой в шатрата ми влезе
В ръце със огнена кама... ...

Тънки мрежи
Тънки мрежи времето разплита,
да полетя волна над света...
тука вехне моята душа и търси,
търси светлина... ...

Красиво място, някъде в мечтите -
покрито със зеленина и вода.
Красиво място, сякаш Райска градина,
зове ме някъде в нощта.
Как искам от света да се откъсна ...

1989 година. Есен. Десети ноември. Помня тази дата, макар че бях на няколко месеца. Телевизорът работи цял ден, излъчва детски филми. Интересно! Защо ли? Няма любимите ми новини. Изведнъж чух мама: „ Комунистическото правителство падна! Преход! Демокрация! Най-после! Ура!”
Беше ми топличко под одеал ...

Няма кой да каже още колко
в мечтите си ще продължа да вярвам.
Дали ще се се надявам и отричам,
дали ще се гордея, или съжалявам.
Някой смелост има ли да каже, ...

Не мога да бъде опитомена,
защото живея ден за ден.
Не мога да бъда променена,
искаш ли предизвикателство с мен?!
Тези, които не ме познават, ...

МЕЖДУ ЗВЗДИТЕ
Омайна юнска нощ. Луната прави красивия си слалом между облаци със сребърен обков. Една загадъчна и недостижима луна, от която всички влюбени вземат огънче за мечтите си. Той и тя, притиснати един до друг, се изкачват по височината над града. Покой и тишина край тях. Последната лампа, ...

За думите подслон намерих
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах. ...

Толкова е рано точно днес да те забравя,
по кожата ми твоите следи все още дишат,
а дланите ми си припяват изоставени
забравена балада с милион въздишки.
Родена съм от тъмната страна на лятото ...

далтонизъм синьо към зелено първото което е в ума ти рано сутрин как да не си отваряш устата защото оттам ще изпадат всичките змии гущери и жаби които си навъдил през нощта в корема си уютно са заспали една върху друга змиите на кълбенце гущерите с цвят на мащерка и кантарион а жабите със лепкавите ...

БИЛЕ
В тъмна доба, в тайни часове
любовно биле вещица бере.
На любов обрича всеки, щом прозре,
че още е с душата на дете. ...

Не помня вече откога ме има,
а и дали си струва да го мисля.
Единствен по рода си съм. Безименен
и вероятно - не роден, ами измислен
да бъда страж под сянката ù златна ...

Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...

Сега съм много лятна –
по мене се усмихват
така неугасими
на слънцето лъчите.
Когато ги погледнеш, ...

Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха.
С Надежда заменен бе той и ето -
разчистен пътят ú към Радостта.
Прерязала железните окови, ...

Нежност 2
Тя спи в тъничка чашка на цвете.
Пеперудена, лекокрила.
В косите ù светулки светят
и правят пространство от милост. ...

И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се! ...

Загубих те, срамувам се...
По бузите едри капки се стичат - не отричам.
В главата ми е пълно с мътни спомени, от теб забравени.
Любов ли беше твойтo. Бе по-скоро коварна заблуда.
Приказка прочел си и с мен като актьор си изиграл пиеса. ...

Незнайна си, моя молитва,
в самотност жажда те мори.
Съзирай в мен своята битка
и красноречие сподели!
От страх не умирай, магична ...

тръгни към безкрая, където
чакат те безброй чудни неща!
поискай да полетиш, само с поглед
да обиколиш света! поискай в ръцете си
онова, което не можеш да имаш! ...

Бръшлянът в Розата се влюби лудо.
То бяха нежности, то беше чудо…
От изгрева, та чак до пълен мрак,
в прегръдките си нашият юнак
притискаше красавицата мила. ...

Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак
и капките в една се сливат.
Подобно на съдбовен знак
образа ти от съзнанието ми размиват.
В шепота им самотата си усещам, ...

Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...

Моля се на сърцето ми, сякаш е дете -
моля се аз през сълзи.
"Не се влюбвай в това момче,
недей, че много ще боли."
Но сърцето не ме слуша ...