Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...

Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчите ...

Пролет щом настана,
голямата котана
ще роди писанки,
смешни мърморанки,
ще роди котачета, ...

Свещта става видима в тъмнината
Заключителен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия – Варна (19-26.09.2010)
Herbst ist da
Der Sommer verging
Kuhler die Winde wehen ...

Снегът се трупа вън, вилнее вятър,
ако е имало в ума ми мисъл -
отнесъл я е, докато съм спяла,
далеч, към тебе, сладкодумник слисан.
От дни не спирам аз да пиша, ...

И какво сега?
Търся те в нощта...
Не те намирам...
В черупката от самотата си умирам...
Търсиш ме и ти. ...

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...

Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...

Грешка
Не исках аз да съм талант,
бях някаква случайна личност.
Не можех нищо да им дам,
освен изстрадана себичност. ...

Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...

Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...

Къде ли да скрия
строшената маска,
къде ли да избягам сега,
скъсаха се моите обувки,
боса ще тръгна под дъжда. ...

Пътят от ада до рая
Вървях аз по улица една,
забулена жена ме спря
и ме попита:
"Детенце, ти имаш ли душа?" ...

Не­ка бъ­да за теб Мар­га­ри­та!
Ти за мен Ме­фи­с­то­фел бъ­ди!
По­ка­жи ми зве­з­да не­от­к­ри­та,
вси­ч­ки тай­ни вра­ти от­во­ри!
Нека нямам място във Рая, ...

Вина
В захватката на своя делник
пленена съм от свобода.
В греховността - заклет отшелник,
невинна със доказана вина... ...

ИЗМЪЧЕНА СПОДЕЛЕНОСТ
Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце. ...

Опитвах се от няколко дни да седна и запиша, да облека мислите си в думи...
Мили приятели - знайни и незнайни, добре сте дошли в моя свят, в моя живот, в моя път... Бъдете благословени!!!
От дете се опитвах да разгадавам знаците на природата, обичах да се надбягвам с вятъра, да разглеждам с удивлени ...

В последния ни ден,
последния ни час,
стоя, и ти до мен,
и мисля си за нас.
Когато бяхме влюбени, ...

Бях решила да прекарам съботата в спане, четене на книга и гледане на телевизия, но плановете ми започнаха да се объркват още в осем часа сутринта. Някой звънеше бясно на вратата. Разтърках сънените си очи и с мъка се измъкнах от леглото. Навлякох пеньоара си, нахлузих левия чехъл и се изправих на п ...

Днес
Днешният ден е най-страхотният
ден, който някога съм имал.
Не мога да живея за утре,
утре е твърде далеч. ...

Вратите на вагона се отвориха и Милена почувства смразяващия студ върху лицето си.
На перона посрещачите се движеха в различни посоки, опитвайки се да намерят своите близки и приятели. Група шумни младежи, разгорещени от питието, което пиеха направо от бутилката, си проправяха път през тълпата, като ...

Музика Калин Горчев, Текст Явор Костов

Нищо, нищичко не вижда,
все напред се тя придвижва
и тунеле все копае,
всеки името ù знае.
Е, кажете ми, дечица, ...

Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Лицата ни се сливат под тъмната небесна пустота. ...

Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...

Когато си отида, не унивай,
не се гнети, че си забравен,
сълзите мъжки не прикривай
във стон глух сподавен.
Пролей ги, нека изтекат, ...

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам г ...

Не те задържам.
Искаш ли, върви, но аз
ще те очаквам пак.
Кажи ми всичко, даже да боли,
в очите ми ще има пак стрели, ...

Есента дойде,
опръска ме с тъга,
а лятото се сгуши
на топло в моята душа.
Листата пърхат, ...

И отново
отварям очи
и те виждам -
богът Слънце,
с венец ...

Душата ми, свита на кълбо,
не казва нищо, само си мълчи.
Душата ми, опразнено гнездо,
не знае що да прави без мечти.
Сърцето ми студено е сега, ...

Щастлива съм, че те има!
Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!
Ти си моят въздух и живот!
Без теб умирам бавно,
с теб възкръсвам пак ...

Там, където
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още ...

къдрят се листата есенно
минорно се огъват
дори
от тежест на врабче
ще се разделят... ...