Исках те ужасно,
молех се за теб...
Трябваше ми страшно,
но ти така и не дойде...
Караш ме да съжалявам... ...

Хей, банкомате!
Пусни ми, бе, брате,
една петолевка поне...
Две бири да пия,
от ума да изтрия ...

Уморих се да играя Жулиета,
разширени вени от балконите получих,
в полунощ с въздишка свалям си корсета,
пак с Ромео нещо спешно се е случило.
Писна ми да бъда Жулиета, ...

***
Въпроси
тишината
ражда...
Със черни ...

Забелязвам, че душите са като двигателите с вътрешно горене...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...

Жесток и жалък, закриваш
следите от моя смях.
Като сянка от близостта се криеш,
оставена някъде да събира прах...

2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...

Недей
Недей да плачеш! Хайде, не унивай!
Не разпилявай сълзите красиви!
Дъждът прекрасен нека си почива,
за да забравиш чувствата горчиви. ...

РЕЦИДИВ
И стана традиция вече
Ноември да бъде горещ
И вместо дебело елече
Да носиме дрехи за пещ… ...

Студено е,
едва се виждат пламъците.
Тъмно е,
нежно проблясват свещите.
Само за теб ...

Изпращам циганското лято
с листа, обрулени от вятъра,
и спомени - безпътно ято,
безкрили лягат във душата ми.
С лъчи, завързани във клоните, ...

На Теди
Сине мой, дете на Любовта,
между мен и Нея – птицата Живот,
колко ласки – светещи крила,
съм запалил досега в сърцето, ...

От отговори
имам нужда само,
а дъжд до кости ме измокри.
Мърмори вдясно
болното ми рамо: ...

Ти никога не си ми късал цвете
и никога очите ми не си целувал,
дори не си държал ръцете ми,
не си ме милвал, не си ме и сънувал.
Ти никога при мен не си се връщал, ...

Седнала в банята...
обляна в сълзи...
държа нож...
а телефонът ми звъни...
Това беше ти... ...

Сезони
(Сънувам те)
Опомни ме умиращо листо –
отронен къс есенно злато,
танцуващо над лобното место… ...

Сподели самотните ми нощи!
Малко топлина ми подари!
Млада е душата ми все още,
в нея раната Любов гори
и сърдечни земетръси ме люлеят ...

Навън е слънчевата утрин,
а аз съм в сенчеста лъжа.
Очите ми пак гледат
в мен навътре, но там
е само пустош след нощта. ...

Поседни тук до мен, помълчи,
че душата боли ме
и на гърлото буца тежи.
Не питай защо езера от сълзи се преливат.
Замълчи и не питай... ...

Гълъбът се спусна от небето,
долетя до моята душа.
Спусна се дълбоко там, където
болката е част от радостта.
Там, където черното е бяло. ...

ДАР
Горя за теб и цялата съм
жар.
Обичам те и сам не знаеш
колко. ...

текст и музика: Красимир Кунчев

„Когато вятърът догонва мислите
и ги понася над света
на сцената житейска
надиграваме артистите,
уверени във своята съдба!“ ...

Никой Твоя път не е изстрадал,
като Теб докрай не е вървял –
борил си се, докато си падал,
и възкръснал, след като умрял !
Затова един-единствен Ти си ...

Обещах си да не създавам невъзможно бъдеще...
Не настоявай да бъда част от живота ти,
защото не вярвам да е задълго.
Аз съм човек на крайностите -
не те искам, щом не мога да те имам напълно. ...

ТИ СИ...
Ти си изгревът,
с който възкръсва душата ми,
ти си залезът,
в който препуска съдбата ми... ...

Има ли вятър такъв,
който във шепи да стисна,
вятър със ягодов дъх,
с глас на шептящи мъниста?
Има ли вятър такъв, ...

Отивай си понякога от мен.
За да се върнеш.
Душа, като употребен сатен,
за да разгърна
и пак да преоткрием радостта ...

Какво ти става...Магдал/ен?
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен, ...

Това е последната част от поредица хумористични разкази за един клуб и пътешествията им с общия микробус. Героите в разказа са образи на реални хора, но те не останаха доволни от финала.
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с истор ...

Не изпивай последните глътки от старото вино.
Нека с теб ги запазим за други, добри времена.
От тревоги и бури животът ни бързо изстина
и попари душите ни тънка сребриста слана.
Невъзможното щастие, скрито в гори тилилейски, ...

Може би си спомняш,
вървейки отново през гората,
светлината скромна
и тихите думи от моя глас...
Не, не ни трябват ...

ЕКСКЛУЗИВНИ НОВИНИ
Все повече зачестяват посещенията в болница, поради необясним тежък обрив от коприва. Пациентите не могат да обяснят как се е получил той по това време на годината. А мнозина дори не са имали контакт с каквото и да било зелено растение от седмици. Непрекъснато нарастват и свидетел ...

Написано през 2002 г., в момент на отчаяние -
в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.
Трябва да си
страшно упорит,
кожата ти да е ...