Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...

Е, някой ден сърцето ми ще спре...
Но този ден едва ли ще го зная!
А дотогава – зле или добре,
все пак живял съм и ще чакам края...
Е, някой ден и мен ще ме забравят. ...

Днес слънцето за теб е изгряло
днес всички птички за теб са запели
защото днес ти имаш празник
и ти с радост вдигаш чаша...
Наздраве всички казват ти ...

Урок за възрастни
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости. ...

Преплетена в невинност страст,
лед с отблясъци на огън,
твоята робиня с власт,
твоето здравей и сбогом.
Дявол с душа на ангел, ...

И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...

Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави ...

Щ Е. . .
Ще се вдигна нагоре
в небето
и ще сричам
до плахия здрач. ...

Т Ъ Й К А К Т О. . .
Тъй както в закъсняла пролет
се връщат цветните мечти –
една красива нежна песен
сега в ушите ни звъни… ...

Съблякъл си своите думи
и сякаш висят на ръката ти,
и неми са твоите звуци,
когато отвориш устата си.
Хайде! ...

Дали ще мога да съм другия
Не... аз съм просто лудия
Очаквайки реки от обич
Да текат...
Цветя любовно да цъфтят ...

Емоция
Емоцията ме завладява
и покорява,
тя е моята най-вярна спътница,
тя за мен е безценна закрилница, ...

Тишината ме прави цяла
и изплувам от нищото.
Пощадява ли свободата,
или докрая разнищва?
Опрощавам тъгата си - ...

Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян. ...

По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.
Перата им са сиви. И не греят
в синхрон със тая есенна дъга, ...

Така ли трябва да те помня,
обсебения до фанатизъм мъж.
Къде остана поривът ти нежен,
ръцете ти протегнал неведнъж.
От моята обич се отказваш, ...

Обичам те и затова прощавам...
Невидима си, ала съществуваш.
Във сънищата нежно се стопяваш,
в усмивката на утрото изплуваш.
Флиртуваш с мен загадъчно-свенлива. ...

Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...

СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...

- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...

Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...

На моята есен...
Не помниш ли, че бяхме заедно,
на друго място, в други времена.
В едно животите си сляхме,
и заедно легнахме в смъртта. ...

Устните ми шепнат твоето име.
Очите ми за теб сълзят.
Ела при мен! Прегърни ме! –
Сърцата ни в едно да затуптят.
Далече си, но в душата си ми близо, ...

В памет на баща ми!
Daniel Avdala: vocals, keyboards, okarina, arrangement, sound.

Бяло спокойствие пада навън -
на сняг ухае и на сън.
Печени ябълки дремят във фурната,
по - ароматни и от снега,
спомнят ми грижата, ...

Преди да прочетат есето, моля читателите да изразяват личното си мнение в коментарите си, независимо дали то ще се хареса на автора или не! Благодаря Ви за отделеното внимание.
Идеалът и действителността в моя живот
Всеки е различен - това е едно от малкото неща в моя живот, в които не се съмнявам. ...

Тъпча меко с топли чехли
по изскочил, счупен прешлен.
Обещавам, ще боли, но малко,
обещавам, ще премина гладко.
Без болка, или пък за кратко. ...

Когато си най-тъжен, като есен,
и нещо много те гнети,
и да не ти се пее, пей си песен,
и мъката ще се стопи.
Изпитана терапия това е, ...

О, Афродита, опази ме от желанието да го докосна...
Много сили ми трябват сега -
да отблъсна от тебе душата си.
Много разум и трезва глава -
да ги опълча против нежността ти. ...

На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...

Есента се разхожда във парка
със чадърче от златни листа,
търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща.
Всички бързо край нея минават, ...

Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни, ...

Може би... някой ден, ще започна отново
да обичам, мечтая... Ще бъда единствена!
И навярно от спомени за днес ще се кая,
ала днес... ала днес ще съм грешница.
Може би... някой ден, ще се върна от никъде, ...