В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...

Какво остава ни за края? -
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? - ...

В памет на мама
Така ми иде днес да ти разкажа
как мъча се да оцелявам,
че всички мигове за мен са важни
и черно се редува с бяло, ...

Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...

В съня... изгарящо жесток,
във писъка на самотата,
край синора на тишината,
те чака моята любов.
И влиза... мълчешком, ...

Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...

Една ръка протягам,
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял ...

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

Ще се превърна в обич, обещавам ти
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш, ...

Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...

Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...

Оловносиво е небето,
вече втори ден
вали дъждът проливен,
есенен, студен...
В тясната квартира ...

http://www.youtube.com/watch?v=fuqnt_E6h9o&NR=1
Ще запролети, повярвай ми, ще се разлисти.
От топлината на сърцето ми ще цъфне цвете.
Обичайки те все така, ще я пропъдя липсата,
и пролетният вятър със дъжда ще ме целуне. ...

Пак се затичах по празните улици
на стария град на забравата.
Исках по пътя да срещна съюзници,
но не се оказах пак правата.
Тичам си бавно по прашните пътища, ...

Въздухът е натежал от влага.
Чувствам се като в пакет памук.
Оглеждам се втренчено и се ослушвам
за всеки приближаващ звук…
Нищичко не виждам, ...

Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа… ...

Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак.
Луната нежно я докосва,
но как да се събуди? Как?...
Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова. ...

Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите. ...

Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

Лъчите на Луната пак ме ослепяват
и светли спомени ме парят на засечки.
Към горско езеро, замръзнало и снежно,
се мяркат силуетите на диви мечки.
Замръзнали потоци с песни пак запяват, ...

Ще си позволя да предвижа времето напред през 1926 година и да надникнем в книгата на Шишков, от която ще научим някои подробности за Пловдив.
Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ в ...

Казваш стига. Не, няма да спра,
ще потичам без цел из нивята.
Ще погледам. Там нейде орат
и засяват до късно земята.
Ще поспра, ще направя букет ...

Когато нещо заболи те,
лекарят с целувка цери те. Незнайно откъде дошъл,
твоят лекар най-добър
като Бог докосва нежно,
с целувка лекува безпогрешно.

Усещам те, защото е далечно.
Защото паля свещи, не фенери.
Във краищата на привличането
- скоротечно -
"гордея" се със превантивните раздели;) ...

Draconian - The Morningstar
(I am the Light that Leads to Darkness)
(Lyrics by Anders Jacobsson)
"I've cried a river for you to swim
to let you know the state we're in. ...

Запустя твоят светъл прозорец -
зад стъклото лице не личи.
Няма смисъл да гледам нагоре,
за да срещна там твойте очи.
Любовта се надигаше в мене, ...

ИЗПОВЕД
Омръзна ми безгрижно да живея,
в този свят, изплетен от лъжи.
Омръзна ми с надежда да живея,
че животът ще е по-лек и по-щастлив! ...