Аз светя в мрака на бездънното небе
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин, ...

Сънуваш ли и ти с мен?
Една нощ сънувам, че се влюбвам в супермен,
на следващата - вещица с метла тича подир мен!
Въображението в сънищата е безкрайно,
а красотата нещо омайно. ...

ИЗПОВЕД
Българийо,о, майко родна, свята,
душата ми е в траур и тъма.
Облечен съм във черно до земята
и плача безутешно аз сега! ...

Ако можех
Бих помолил
сърцето ми да изтръгнат,
на кол да го побият,
за да видят всички ...

Любовна песен
И как ще преминеш, как ще стигнеш оттатък,
в росата, Ти, щом си докоснала морни криле,
денят глух, студен е... куп от облаци плашат,
загърнали Слънцето в своя безмилостен плен? ...

The Cure - Burn
"Don't look don't look" the shadows breathe
Whispering me away from you
"Don't wake at night to watch her sleep
You know that you will always lose ...

Изкуси ме – ако можеш,
ако мислиш, че е лесно.
Предложи ми жарко ложе.
Напиши за мене песни.
Покажи ми всичко твое – ...

" ... любовта я подаряват само на празник"
Румяна Пелова (rumpel)
Не искам подарена любов -
да ми гложди като камъче в обувка.
Делникът ми е безвкусен и суров, ...

Ти, София, бе чиста и прекрасна,
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха, ...

Светът все още е прекрасен,
все още птички пеят вън,
но нашият живот ужасен
дано е само кратък сън!
* * * ...

В стиха е мойта малка тайна.
С него никога не съм сама
и може би не ще намеря
другар по-верен по съдба.
Приятел истински в живота, ...

Самоубийство
Неусетно пропилях живота свой!
Не започнах и не свърших нищо смислено!
Все се смях и гълтах гной,
веселях се като дяволче ухилено! ...

...
3.
Балът наближавал, а Черното Момиче се чудело как да направи така, че да отиде, за да се срещне със своя любим. Един ден взело няколко от своите картини и няколко от писмата, които пишело за Белия Принц и отишло в града.
Най-напред намерило Стария шивач. Шивачът бил известен с майсторлъка си, ...

Наистина ли вече съм сама, кажи, сърце,
и няма нищо, със което ме обичаш още мъничко,
наистина ли казваше, душата си обричаме,
до вечността, завинаги, за няколко живота, мили.
А всъщност е до проза всяко друго днес, ...

Има време, което не иска да ме пусне, като дете, което не иска да влезе в детската градина... И ми е мило, и знам, че трябва...
Имало едно време, там някъде, където всички искат да отидат, една жена, чийто живот се харесвал на мнозина. Един ден, а може да е било нощ, жената решила да си тръгне оттам ...

Когато едно цвете
подарено е с любов,
не бърза да увехне,
а с красота те радва то.
Любовта в сърцата ни ...

Очакваше се тази среща,
която бе на мой терен.
Противникът ми (уж) отсреща
не беше никак изморен.
А шансовете бяха равни, ...

Живяла съм и друг път... може би,
но друга вероятно съм била.
Опитвам все да стигна вятъра,
на части се събирам от света.
Ти знаеш, трънни са през ден тук дните ни. ...

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

Тя трябва да бъде мачкана и плюта!
Да бъде ритана и целена със камъни,
че когато дойде, да ти плаче в скута,
да усети честните ти длани.
Тя трябва да е гонена и чужда, ...

Защо от мене бягаш,
в какво се провиних.
Обич само давах
и пишех стих след стих.
Грехът в мен видя го, ...

Without you
Without you, there's no change
My nights and days are grey
If I reached out and touched the rain
It just wouldn't feel the same ...

Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.

***
Сън акациев
сънувах,
че обичаш...
Цвят акациев ...

Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...

Когато бе малка, обичаше люлките.
Светът стана друг след твоето израстване.
Призми пречупиха детския образ.
Не знам защо подари ми мълчание?
Годините казаха своето и отчуждението ...

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

Очите ми издават слабост.
Не мога повече да бъда силна. И не искам.
Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.
Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.
Нека знаят. ...

Съзнанието ми намита нежелани мисли надве-натри,
на купчинки насред белите поля на моя свят,
и те се жълтенеят бледи като пясък,
и допускат малко цвят в стерилно белия пейзаж.
И продължава мисълта ми да събира ...

Утре моята сестричка
има ден рожден!
Боже, колко я обичам,
колко съм блажен!
Мамо, татко, тъй се радвам ...

Душата човешка -
необятна Вселена,
с безброй скрити същности,
неизучени,
тайнствени, ...

Студено време... и вместо сняг
отсъствие вали.
Във преспите пъртина няма...
Подтичват яребици –
минало безкрило, ...

От днес в обятията ти ще спя,
ръцете ти около мен да са обвити,
в кошмарната забрава на съня,
от всичко лошо да сме скрити.
Ще бъдем само двама през нощта. ...