С нежност сплита
роза влюбени ръце.
Море от чувства.
***
Кадифена страст, ...

Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...

И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...

Добър вечер, Тъга,
къде са ти новите дрешки?
Що си тъй уморена, овехтяла и прашна?
Пътят дълъг е бил, и трънлив,
и обсипан със грешки, ...

Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...

Две сълзи,
oтронени мълчаливо в тъмнината,
последвани от други две,
те падат бързо на земята.
Момиче плаче ...

Боли –
това, което
в мен
роди
желание ...

Усмихни се - има още много време
пред нас се стелят пътища и години
дни безчетни подреждат се без бреме
в безкрайни мигове се таят съдбини
Усмихни се - има още много прелести ...

Руническа енергия
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...

Вдишвам уханието ù,
познавам го, харесва ми.
Караше ме да потрепвам -
желаех допира ù.
Исках ръцете ù да срещнат моите. ...

И когато заваля, аз се почувствах щастлива. Изчезна съмнението, изтри се тъгата. Точно в този ден видях какво значи да си щастлив, да усещаш страх, без значение какви са правилата на играта на живота.
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...

*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...

САМОТА
Всички пътища водят към нашата квартира.
Прозорците пусти ме гледат с тъжни очи.
Уморените крачки бавно пред нея се спират.
Оставам на прага – самотата в мене горчи.

Разделихме се и замина,
тръгна, без да се сбогуваш ти,
забрави нашите мечти,
забрави за отминалите дни!
Сърце ми все тъгува ...

Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа, ...

С листата вятърът танцува
Харесва му с тях да си лудува
Дъждът по тях барабани
Оставя бисерни следи
Светулки бляскаво искрят ...

Ще видиш -
миг ще дойде
и ще видиш ти
живота си събран
в движение ...

"В миг поглеждам те и ето
пак тъга промъква се в сърцето"
Хайнрих Хайне
Красотата навява тъга,
красотата дори ни разплаква. ...

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...

След изборите
Време на разпри, партийни борби,
всеки щом гледа да се уреди
с клюки, интриги, с доноси, кражби,
с постове нови отреждат си дажби. ...

Когато дойде утре, ще остана няма,
за да имам въздух, в който да отлея словата си.
И да мога после, когато дотрябва,
да изкажа онова, което дави душата ми.
Но не мога днес да стоя сякаш приспивно ...

БЛИЗО ДО РАЯ
Летяхме с кораб, самолети,
пътувахме почти до края,
живяхме в бедност, без куплети,
да търсим... Има ли го рая? ...

В два през нощта
ние пощуряхме
и незнайно как
на морето се озовахме!
Луди сме ...

Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...

Започна като нещо временно.
Екстаз от срещи (рядко споделени)
и невъзможността да се отдръпнем
потапяше ни в нежни мисли.
Докосвахме се уж случайно, ...

Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...

(На любимата ми леля, която днес загуби съпруга си)
Ти
не искашe
Тя да дойде,
или ...