И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
Киър
Уж със Стоун трябваше да изпушим по една цигара, но реално стояхме навън вече повече от час и кутията му привършваше. За това двамата бяхме еднакво отговорни. Просто някак не можехме да спрем. Той не пожела да се качи, не и сега. Обеща ми, че причината за това е, че самата гледка и ситуация, ко ...
КУЧЕНЦЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... защо си нямам кученце, което
да ме събужда в седем сутринта? –
да скитаме по изгрев край морето
и стихове цял ден да му чета? ...
Душа на Воин – книга втора (глава единадесет) - част две - 2
🇧🇬
Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста друг ...
Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти ...
Изкуствен Свят (Или как ни се отрази глобалното затъпяване)
🇧🇬
В изкуствен свят живеем, във тези наши дни,
Изкуствено напредва, но с истински лъжи:
Изкуствени напитки, изкуствени храни,
Изкуствени целувки, изкуствени гърди,
Изкуствени пандемии, изкуствени войни! ...
МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...
Ню Йорк
17:55 ч.
Новопостроената сграда на Източен полицейски участък дистрикт 21 беше на десет етажа височина и на десет подземни етажа дълбочина; отпред беше с огромна остъклена фасада.
Чако Гонзалес, порядъчен жител на Града на ябълката, с влизането си в сградата бе поразен от огромното фоайе на ...
И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.
- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.
- О, защо не ...
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
Любовта е слънце, що ме грее,
любовта е птичка, що ми пее,
о, мила, мен прегърни, целуни,
ще ти дам хиляди звезди, луни!
Целувката е вино, нека ме напие, ...
Просто идва с едно мигновение,
отредения ден за завръщане.
Колко лесно е всяко спасение,
ако вярата ти е покъщнина .
Ясен път след кошмарното тление ...
Искам, но не ми се получава.
Раздавам се, печели кой не дава.
Горя като молитвените свещи,
а всички резултати са зловещи.
Ония дето лижат перспектива, ...
Красива си, любима Пирин планина,
изпълнена с обич и на героите душа.
Зиме – снежна, една бяла, нежна красота.
есен си красива, цветна, като наша черга.
Ти някога в пазвите си героите ни сбра, ...
К
Когато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
„Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. (…) А що им пречи да да си живеят братски, да си помагат, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е ...
Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
👑Честит Рожден Ден Господи Исусе
С благоговение стоим пред Теб!
Пресвята радост сърцата осени ни
празнуваме Родилият се Несътворен
👑Бог Слово в човешки лик ...
Как днес да се ориентираш в бедата,
без ясни послания за реда на нещата?
Сервират бълвочи марионетките алчни,
а после винят ни колко сме жалки.
Примирени от артистичната медийна злоба ...
Душа на Воин – книга втора (глава единадесет) - част едно -1
🇧🇬
Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жен ...
Елизабет насочи вниманието си натам, където Сам гледаше. Беше се напрегнала при думите му, но сега се почувства по-скоро объркана. Убиецът й я пусна и двамата продължиха към мъжа. Щом той ги забеляза, Сам застана малко пред нея.
– Защо си тук? – попита войнствено.
Калуш помълча малко, след това изкр ...
След близо - петдесет и пет писма
до Стареца от северната тундра,
отказах се да чакам чудеса,
а взех билет в последната секунда
от София - директно към Париж! ...
Стара приказка.
Едно момче се оплаквало на майка си, че някакво турче го прсреща, бие, граби парите, закуската.
„Търпи, мами. Господ ще го накаже…“ – утешавала го тя.
Една вечер момчето не издържало, хванало турчето за дъното на шалварите и го метнало през моста в реката…
„Мамо, турчето падна в река ...
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смър ...