Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Време е ... 🇧🇬
Време е... Вратата да затворя...
Мисля, че внимателно почистих...
Безсмислено е... Няма да говоря...
След като видях... И се замислих..! ...
До Гуангжоу и назад 🇧🇬
Това знам, че съм Ви го разказвал много пъти на някои от вас, но на други пък не съм. Ама, то така е, човек като не му се случват нови работи, разказва за старите.
Та ще отиваме на панаир в Китай. Едно време преди ковида много ходехме по панаири. Хановер – няколко пъти, Дюселдорф ...
Задушница 🇧🇬
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
Сладко недоразумение 2 🇧🇬
Петото колело на колата 🇧🇬
Малко преди осем часá баба Гинка изключи телевизора, облече се, накуцвайки излезе на терасата и седна на стола. Беше ѝ трудно да стои права. Януарското утро бе изненадващо меко за сезона. За своите осемдесет години бабата бе спретната и модерна. Бялата й коса бе накъдрена на едри букли. ...
ЧРД Ели 🇧🇬
ти си моето меченце.
Днес е твоят ден рожден,
а стихчето е дар от мен.
Пожелавам ти да слушкаш. ...
Перезачёт. 🇷🇺
Техкомиссия Болградского района совместно с районной ГАИ, проводила техосмотр и квалификационную плановую переаттестацию колхозных механизаторов, проверяли железные возможности людей.
Осеннее солнце лениво вползало в коромысло неба, утро дня рассыпчато падало на сбитую землю, было похоже ...
Music, performance: Asparuh (Ars} Lyubenov
- Бъдещето
- The future
Писмо до Рая 🇧🇬
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...
Стръкче есенна трева 🇧🇬
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
Самотник 🇧🇬
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...
Код Червено 🇧🇬
Хиляда и един трепета от времето 🇧🇬
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
Мъжка солидарност 🇧🇬
Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.
Възможно ли е мама да си има любовник...
Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи ...
Прелюдия към прошката 🇧🇬
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
Песен от Мургана 🇧🇬
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
Севернякът 🇧🇬
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...
Твоят вик 🇧🇬
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
... омиротворен и обогатен... 🇧🇬
В съня си бях черно гълъбче, което прелита в градския пейзаж и търси храна. Но хората забравили, че именно гълъба е бил първото опитомено животинче, ме прогонваха... Да, именно гълъбът е бил това пернато, което първи приютили човеците в първобитните си о ...
Грешка 🇧🇬
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...
Поетите 🇧🇬
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
Наистинки 🇧🇬
Зависимост е осъзнато пристрастяване.
Автопортрет с метла 🇧🇬
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
Поетите живеят, за да пишат 🇧🇬
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
Есен 🇧🇬
Вятърът люлееше клонките на дърветата и листата капеха тихо, небето погалено от есенните нежни лъчи изглеждаше прекрасно. Паркчетата бяха празни, чуваше се лаят на бездомните кучета. Минавах бавно, защото този парк ми бе любим, с радост прекарвах времето си тук ...