За сън блажен щом дойде време
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...

На Елица Ангелова
Животът ми бе низ от чудеса...
И ща не ща, ще трябва да изплача
прибраната на кок от теб коса,
очите ти мънистени из здрача. ...

Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...

Тежи небето като злато
край бреговете на безкрая,
звездите сипят по земята
отблясъка на своите тайни.
А долу, точно край реката, ...

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

Щях да те каня на среща...
Да отидем в гората –
на огън открит, вместо свещи...
Ей така, на земята
да седнем, да пием по чашка, ...

на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...

Недей да пазиш любовта,
тя като пясък между пръстите се губи
и сближава ни едва-едва,
наведнъж и двамата за да ни погуби.
Ако пък ли искаш, запази от нея, ...

4 есенни тристишия
* * *
Приведено дърво, без листи
и с две гнезда на птички отлетели...
Май автопортрета си рисувам. ...

Той взе сърцето ми.
Мисля, че взе и душата ми.
Бях неговата непостигната цел.
И той малко по малко ме превземаше.
А часовникът беше спрял. ...

Малки капки дъжд
Земята се умори
От горещината на лятото
Затова дойде есента
За да я поохлади... ...

Разтварям се в ръцете ти силни и нежни,
като аромат на ванилия от орхидея жива.
Светлината в очите ти ми е хлябът насъщен
и събужда у мен ту екстаз, ту екзотика дива.
Пия от сърцето ти жива вода недопита, ...

Портретът на стената
Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.
Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!
Погледнах към теб – отворил широко очи,
не гледаше мен, а портрета, закачен на стената. ...

Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...

Пропадах, въргалях се в калта, животът ми се превърна в сапунка с елементи на хорър. Изглеждаше сякаш всичко е там, за да допълва мизерията. Лъчът надежда, който ми донесе присъствието ти, се превърна в пътеводна светлина. Последвах го, вървях напред - напред и нагоре - към слънцето. Но като всеки з ...

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...

Randy Crawford
"When I Get Over You"
Everybody sees some changes...
Everybody sheds a skin or two...
You won't recognize me... ...

KATY PERRY
TEENAGE DREAM
МЛАДЕЖКА МЕЧТА
You think I'm pretty
Without any make-up on ...

… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях… ...

И само в късна доба, само нощем,
щом даже и Градът отвън заспи,
безмислици са - Утре и... насъщен
и тихичко във теб пулсира стих,
тогава ти разбираш, че с Мечтател, ...

Образ на мъж
Да пипна твоята коса,
но как,
изпепелена от сезоните
жарава... ...

Една нота е цялата нощ.
В безкрайно синьо боядисан, силуетът ти
докосва струните като Бог.
Докосва нещо туптящо във мене.
Преливам се в нежно петолиние. ...

К А Й Н А К
светът ли пее под летния душ
с арията на Виолета
виолетки никнат в античен театър
надал ухо бронзов чешит ...

И се сътвори
и се роди -
като крило на птиче си,
събудено,
готово да лети, ...

Аз съм думата, преминала през самотата,
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън, ...

ПЪРВИ РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Свят от бълбукаща гнилост,
тук на почит са само мръсниците -
кръвожадно убиват, без милост,
после търсят си ред всред светиците. ...

- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...

На Г.
Дълбоооко в себе си ще се сгуша
и болката си душевна ще изплача.
Разумът ми мълком ще слуша
и ще търси изход от здрача. ...

Ето - приятели сме си.
Ти споделяш малко от живота си,
аз още по-малко от моя
и се разбираме, меко казано, идеално –
забравен е стария цветен дъжд, ...

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...

След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...

Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля. ...

Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...

Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...