ПЪТУВАНЕ
Искаш ли някога
да пътуваме заедно
във влака,
който отива ...

И спуснат по надежди чакани,
макар и влажен, без остатък
ще подложиш устни във очакване,
но само тук, а не оттатък!
Преминал моста на мечтите, ...

Тази есен е просто туршийно-оцетена...
Тази есен, по ловджийски, е сива...
В тази есен обичам да гледам лицето ти!
В тази есен си една самодива!
Тази есен е просто чушкопечно-пиперена... ...

Бяхме аз, майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила крилата си като орлица
над своята рожба - надеждата.
Бях аз, шарената прица
и след мечтите лудо тичах, ...

Преди да легна да заспя...

ИЗПОВЕД
Често ме пробожда тази тайна болка,
спирам се, дъха си притаявам,
сърцето ми прескача задължителните паузи
и всичко в мене става възклицателно – ...

З Е Л Е Н О О К А Т А Б Л У Д Н И Ц А . . .
________________________________________________
Коси на Самодива - черни...
Като следполунощно безлуние.
Очи зелени - злачни и пронизващи. ...

Прелиствам лист след лист и пиша.
Това изтривам, но оставям онова...
изписвам страницата, след това въздишам,
преписвам копие и друго веднага.
Живея ден след ден и дишам. ...

Ти казваш: „Страх е всяка недостъпност”
и всеки студ ти лъха на отрова,
че остър камък, остър ръб щом срещне,
на две се чупи... че през зимата сурова
буря горд дух пречупва, ...

Отиваш си от мен, за кой ли път?
Аз бързам тиха в мрака да те видя,
но в мен оставаш само пареща следа,
ах, как ли можех, как да го предвидя?
Не исках да повярвам, Боже, в думи, ...

Как искал бих... каменно да е сърцето,
а погледът ми с твоя... нивга среща не намерил.
Защо потърси устните ми? С целувка страстна ме плени,
а сетне ме остави и искаш да забравя...
Клел се бях, че няма пак да се поддам - ...

Светлина в тъмнината,
над мене бляска сега,
притаила дъх в тишината,
нагоре вдигам ръка.
Луната умислена грее, ...

Хиляда празноти изсипаха се в мен,
нелепи неповярвани надежди.
Престорени, във погледа студен
полепнаха сълзите ми горещи.
Хиляда спомени се вкопчиха в съня ми ...

Любовта ти е опората ми – стълб,
двете половини в мен крепи!
Живея. Но превивам гръб –
без тебе лявата ми се руши...
Ветровити делници пресичам. ...

(защото няма да е пълен празникът ми,
ако не подаря някому нещо)
В преплетената същност на нещата
удавих уморената си безтегловност,
ще те живея, мой живот, ще те живея – ...

В безкрая на живота,
заточена да страдам тук сама,
в необятна и бездънна клопка,
в капана на зловещата съдба.
Моята душа се бори, ...

По дявола отиде нежността ми.
А той по-дявол стана... не обратно.
И шумоли из мислите ми,
като овършана слама по есенно поле.
Какво по-непонятно? ...

Виновна
(По К. Кондова)
Виновна съм, че любя женен мъж.
Виновна съм, че пазя още в мене
тръпката от всяка наша среща. ...

XZIBIT & EMINEM
DON’T APPROACH ME
НЕ МЕ ПРИБЛИЖАВАЙ
[X] Pssh, man I need a lighter man
[E] Right here ...

Невинните целувки подмладяват
душата ни, когато закърнее.
Не тези на признателност и слава,
които не докосват и не зреят,
а тези многозначни, скрити в пламък, ...

„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- З ...

Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато ...

Щастие...
Така преследвана химера.
Залавяме я... иска ни се
да е вечна, но тя е тъй
изменчиво човешка... ...

Срещнаха се две рекички
и решиха на шега
да се хванат за ръчички –
станаха една река.
Сто поточета игриви ...

Болестно състояние – поет.
Шепти в ухото ми
шизофреничният екстаз.
Естествено объркан,
разговарям с второто ми Аз. ...

И ако пак затръшнеш вратата на мойто сърце
и ако пак ме обидиш и тръгнеш си.
Ще залинее душата ми с мъртви ръце,
очаквайки твойто завръщане.
Ще посинеят от студ устните ...

Лицето ми го няма Днес,
ЛЮБОВ!
... а само празна Нежност
зее...
Ръцете ми ги няма Днес, ...

Цената на любовта
Всичко свърши сега.
Любовта прекрасна отиде си от света.
Всъщност, не.
Тя завинаги остана в моето сърце. ...

Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...

Облегни се, облегни се на моето рамо!
Доверчиво със мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека през мрака да няма дори.
Ние с тебе в едно сме се слели. ...

Морков, ряпа, зеле, лук –
как обичам зеленчук!
Краставичка и домат
хапвам и не чувствам глад.
Пролетес, а после лете ...