Лек повей, галещ тишината.
Неясна светлина, като от рая.
Не виждам, но усещам как оттакък
издишваш въздуха във твойта стая.
Като прошепване без децибели. ...

Видовден
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...

Очи затварям и се размечтавам...
... Отново съм дете, на кукли в двора си играя...
... а после съм голяма. Вече пети клас! -
Първо влюбване - в момче, живеещо до нас...
... Сега пък съм на седемнайсет, ...

От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив.
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.
През прозореца пейзажите ...

Затвори ме. В малка картонена кутийка. По-малка дори от тези, в които продават кибритени клечки. Затвори ме за секунда, а после ме пусна да си ида. Но аз не можах. Първо ме беше страх да изляза и дълго останах вътре. След време, когато вече бях събрала смелост да разкъсам стените й, почувствах, че н ...

Чисти, стегнати коси,
кок,
лице спокойно, нежно,
тъмна рокля до пети,
сила в погледа, надежда ...

Пролетно слънце грее в небето,
щастие дарява то на сърцето.
Пролетта - вдъхваща младост,
пролетта - даряваща радост.
Ето го първото кокиче, ...

Непоетичен пейзаж
Просяци по главната улица.
В инвалидни колички и патерици.
С музикални инструменти в ръце и
картонени кутии пред тях. ...

"Честност" днес е дума непозната -
все аванта, мамят на версия...
С честност пробваш ли - затръшват ти вратата,
извъртиш ли ги веднага - успеха на тепсия!
И да блъскаш яко, твърдо, упорито, ...

Беше хладен февуарски ден,
но за мен не беше като всеки ден -
две неща сполетяха моето сърце.
Едното бе така гневно и неверно,
защото сещаше ме за изминал ден, ...

Моето бъдещо лудо дете
Видях се бременна насън.
И бях щастлива и свободна.
Танцувах под дъжда навън.
Свободна бях, но и самотна. ...

Голо момиче в лавандулата
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...

Накарай ме
Накарай ме да вярвам, че я има.
Не обръщай пак назад глава,
а във очите точно погледни ме
и говори ми с истинни слова. ...

Вслушвам се в тишината.
Вглеждам се в мрака.
Не изпитвам нищо – наоколо е пусто.
Вслушвам се в сърцето си, но то е вече нямо.
Вглеждам се в очите ти, но те са вече празни. ...

УТЕХА
Люлеят край нас сенките дървета.
И ни замерват с топчета липи.
Дечица гонят вятър с колелeта.
Нощта мина. На нас нe ни се спи. ...

- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...

И М А Н Я Р И
Карти нашарили в линии сини,
стиснали палци за бъдещ успех,
дните дълбаят и в нощи раними
гледат смълчаното кротко небе. ...

На парти с
непознати
се случва
и така…
Усмихваш се ...

Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване, ...

Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах. Висях десети час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, учителката скромна, очаквах своя ред.
И не, че се надявах проблема да реша, ...

-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...

Д А О Б И К Н Е Ш Б Е З С М Ъ Р Т Н А П Т И Ц А ...
______________________________________________
Ти - Жена си.
А аз... Феникс. Птица. В крилото ранена.
Съдбовно оплетена във примка от грехове. ...

* * *
Паяжината -
побеляла от роса.
Пролетно утро.

Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...

Четете мойте песни
Понякога ми иде да захвърля всичко
и да затръшна пътната врата.
Да тръгна без багаж и без посока
и да не бързам да се връщам у дома. ...

Забързани в сивото ежедневие,
не виждаме какво се случва около нас.
Качени на гребена на вълната,
се оставяме течението да ни води.
Но къде?... ...

Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...

От извора искам вода да отпия,
да топна във нея свойте ръце
и гледка вълшебна с очи да открия,
дано да олекне на мойто сърцe!
В кристалната нежност да видя лицето, ...

За седмица бях женен
за Черното море.
Във първите пет дена
така ни бе добре!
То нежно ми шептеше: ...

Пролог
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...