Змията, знаят и децата,
от Бога беше прокълната,
затуй, че Ева съблазни,
в праха навеки да пълзи.
Та съблазнителката, значи, ...

Времето всичко лекува.
Нищо, че днес ми се струва
целият свят, че е сив;
утре цветя ще цъфтят из полята,
утре и птици ще пеят в гората, ...

Слава на грамадния супермен,
на големия български шоумен
Слави Трифонов, този Аполон,
този Джей Лено на българския небосклон!

В живота има хубави моменти,
в живота има и тъга,
но важното е да успееш
да запазиш самообладание
и красивото от моментите, ...

Идва нощ
и очите ми парят,
а пръстите
спомени мили
прелистват. ...

Обичам, когато ме докосваш
и с устни търсиш моите с копнеж...
Обичам, когато ме целуваш...
вулкан от страсти да разпалваш в мен...
Обичам, когато ме погледнеш ...

Страшна ревност към мене ти изпитваш,
като болест впила се е в теб,
във всеки мъж противника си виждаш,
така измъчваш себе си и мен.
Повярвай ми, страхът ти е напразен, ...

Невена се събуди с главоболие и в чуждо легло. Какво правеше тук и кой беше тоя орангутан до нея?! Ужас! Даа, снощи се беше оляла! Отдавна не се беше оливала по този начин. Непознатият господин в леглото, щеше да й помогне в кариерата на ясновидка, щеше да й дава пари, много пари и не само пари, ами ...

Плаче ти се и ти се пише. Живее ти се и ти се умира едновременно. Гледаш долната страна на листенцата на зеленото растение, което е обърнато към прозореца, а не към теб, и разбираш: то има повече нужда от светлината, отколкото от твоето присъствие. Хубаво е, че не му пречиш и дори му помагаш, когато ...

Сърцето си направих на салата,
заливах го с вино,
морих го с оцет,
в сърцето ми още е празно и пусто,
тъй както при теб, ...

Такъв го има само в огледалото,
такъв, какъвто търсиш ти,
такъв, при който да оставиш насъбраното,
което напоследък много ти тежи.
Да седне той, да те изслуша, ...

Дъжд и Рай
Вали, вали, вали, тук е безкраят.
Скучая и гледам небето,
питам къде ли е Раят?
Не виждам аз изглед за слънце ...

Родени са ръцете
да прегръщат.
Да носят мир.
А не вериги.
Родени устните ...

Сред необятната космична шир
самотната душа е звездоброец,
обгърнал целия небесен мир,
за него любовта какво е -
една звезда със нежно име, ...

Защо?!
Защо ми е едно момче,
щом мога да съм с десет?!
Защо да си скапвам живота,
като той е песен?! ...

Вълните тази вечер не говорят,
трошат се в милиони стъкълца,
дъждът, замаян, тихичко ромоли,
в горчиви сълзи гасне Любовта!
Сред пясъка ранени пеперуди, ...

Нищо 2
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...

С Вяра трябваше да се срещнат при лодките в цар Симеоновата градина, в шест часа следобед. Време беше да се приготви. Чувстваше се някак си неопределено. Подобно, когато искаш нещо, но не знаеш какво. Приближи се до рафта, взе библията, отгърна произволно една страница и зачете на глас: “Притчи Соло ...

Зрими са само
твойте блага,
аз съм незрима
в ума си.
Криеш в сърце си ...

И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица. ...

Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар ...

Разбих сърцето си на хиляди планети,
сълзите влях в морета бурни,
душата в ураган оставих да прелита,
а тялото разкъсах на парчета.
Това е краят - всичко днес ще свърши, ...

Стоя и наблюдавам светлините,
притворила прозорец с нежен полъх,
запитваща се дали е от тишината
ревът на вятъра, пристъпващ морен...
А сенките в очите ми се надпреварват ...

Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала, ...

На рожденика
Там, където бронята ни пада
и по светло се чувстваш пиян,
тихичко пристига листопада –
в чудните видения си взрян. ...

На баба... на дядо...
(на баба... на дядо,
на тези, които ме направиха човек!
... за безкрайната ми обич към ВАС
... думите, годините, стиховете и листата няма да ми стигнат, ...

Ах, каква съм прелест...
цъкаш и се чудиш,
като съща ерес
чувствата ми будиш.
Вече знам, че ти си ...

Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко ...

Сутрин, когато обличаш роклята
с цвят на очите ми,
за мен остави последното копче!
В илика на времето ще промуша
от косите снопче, ...

Посветено на министър Дянков
Горят в парка
паднали листа -
безбандеролно пушене

Зла оттогава съм
В тихата нощ се изправяш злочест:
с поглед ме галиш – копринен и мек...
Как те презирах, разбойнико клет,
как те проклинах, когато без вест ...

С цвете от Зората във косите,
с наниз утринна Роса
тръгвам боса край морето,
като Нимфа в пясъчна мечта.
Със воал от морска пяна, ...

На! вика
Когато му хрумне,
а ти му робуваш.
Допусна на трона,
сега боледуваш. ...

Споменът в мене рисува остатъци.
От небето се ронят тъжни слова.
А по миглите - носталгично белязани
са сълзите на влюбена още жена.
Ветровете се гонят при изгрева - гневен. ...

Изтрещя и последната секунда,
без ехо, без блясък, без сълзи,
всичко свърши, спомените избледняха
и най-сетне няма преди...
Тогава маска ми бе тъмнината, ...

Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите ...