Върви на майната си, Дяволе,
самият себе си да бъдеш!
Заключих земните си адове.
И ключовете си изпъдих.
Веднага! Като миг си тръгвай! ...

Жалко, раздялата настана -
всеки поема си по своя си път
и, като торба разпрана,
душата ми потъна в скръб.
Отиваш си завинаги от мене, ...

Плачеща върба
с уморени листа,
самотно стояща
в полето сега.
Вятър полъхва, ...

Векове наред кръстът и полумесецът са били противопоставени емблеми. Полумесецът, който напомня на сърп, не отстъпва по древност на кръста. В Изтока той е бил свързван с женските божества, властващи над любовта. Византия също е почитала полумесеца. Казват, че турците са завладели символа заедно с гр ...

Душата ми тъне в мрак
и сърцето ми го няма вече.
Аз ти го дарих, а ти го стъпка,
потроши го и го изхвърли.
Защо направих тази грешка - ...

С Теб се познаваме
от началота на самата Вечност,
но после плътното було на Майа
съвсем Те скрива от погледа ми.
И започвам да се лутам. ...

Трябваш ми
1 Ах, не мога аз да заспя
и за тебе мисля пaк сега.
В главата ми си само ти
никой друг - това разбери! ...

Всичко на Теб давам,
всичко за мене Си.
Капка водица в пустиня,
глътчица въздух в беда.
Тебе обичам, Иисусе, ...

Как целият живот
е просто... блян:
мечти, илюзии
и куп химери.
Действителността ...

тя ме покани на вечеря
(обичате ли Брамс) и предупреди
да знаеш – в моята кухня не сервират сперма
въздъхнах и от водкопроводът ми излезе дим
обаче още на ордьовъра тя влезе в ролята на Франсоаз ...

Погледни, тълпата ни поглъща
обезличава ни пиянският ù дух,
сред никотин и карнавали ни превръща
в някой друг - и сляп, и глух.
Там, в ниското, опиянена е от ориента, ...

Пеперуди червени
по поляни засмени,
разцъфтели са всички -
надигнали главички,
А полетата, все така красиви ...

Самодива и САМСОН
"Какво те води, пътнико, насам
и как попадна тук? Отдавна вече
не помни никой този древен храм,
а ти, изглежда, идваш от далече." ...

ЖЕЛАНИЕ
Забождам времето с карфици
на пясъчния ми часовник
но литват дните като птици
рисувани от стар художник ...

Цветята от моето детство
със същата хубост цъфтят.
От тяхното лятно вълшебство
очите ми тихо сълзят.
Усмихнати, скромни и мили ...

Ех, как ме върза само -
мен, пастирка на заспали пеперуди,
накиснати в стомашен сок
и натежали от изсолване!
До лудост ...

Дори не знаеш кой си?
Живееш по... погрешка…
Обличаш се в последна мода,
за да спасиш се. Грешка!
Парите са дошли при теб, ...

КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...

Ситият на глад не вярва,
пред недоимък не мълчи.
Той бедността в порок изкарва
да може още да горчи.
Цели се в душата точно, ...

Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път. ...

Една жена имала имение. Било суша. Жената се разхождала по една от пътеките на имението си. Била загрижена за добруването на красивите дървета и храсти. Направило ù впечатление, че поилката за птици е празна, макар че я била напълнила само преди няколко часа. Замислила се за жадните елени, които вер ...

Ако светът ти се пръсне
Като нова вселена
Ще ме намериш ли някъде
Сред сегашните си проблеми
Ако ослепееш ...

Не виждам твоята логика, скъпа -
да не играеш изобщо, а да бягаш.
Но само ний двамата сме тука
и позиция да заемеш сякаш трябва.
Дали ще си скрита далече в ъгъла, ...

Тъгата в прелестна премяна
промъква се незабелязано в тишина,
с маска на лицето си засмяна
граби с шепи от нечия душа.
Отива там, където тлее пламък ...

Поглеждам нагоре към звездите
и чувам музика на флейта.
Няма аз да спра,
защото паякът плете мрежата си.
А истините блестят в тъмния безкрай ...

В мрак и студ е обгърната душата,
от любовта е тя прокълната.
Чувства тъй силни, погребани дълбоко,
разяждат ме отвътре жестоко.
Тъгата, спътник вечен, ...

Не бях виновна,
но сгреших.
Сгреших в това,
че се родих.
Майчице, ...

Не искам вече нищо.
Само –
листата на забравата
да ме покрият;
сред жълтите им молекули ...

Като вятърна мелница
Махам с ръце
На безброй ветрове
Подарявам сърце
Нека ветреят ...