Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...

Две бадемови красиви очи,
разярен вятър, низ от мечти
и бушуват те в светлата душа,
събрала и небе, и звезди, и луна.
Чезнат те и пак прииждат ...

Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...

За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото. ...

ОСТАНИ
Навсякъде се вглеждах да те видя -
във всяка стъпка на новодошъл.
Във стиховете ровех да открия
позната дума от жадуван стил... ...

Бъди в душата, не и във ума ми!
Научих, мили, древна поговорка.
Че любовта не се описва с думи,
не може и да се постигне с уговорка.
Бъди топливото на доблестта ми - ...

В тъмна, мрачна нощ,
изпълнена с велика мощ,
едно момиче промени се.
Добротата със зло замени си.
Кървава луна изгрява ...

Търсех те в закътани горещи дюни,
що не знаят мразовита зима.
Търсех те и в кротнали лагуни,
подир твоя нежен смях, преминал.
Търсех те и в тази есенна позлата ...

Звездни водопади
Омагьосана от вселената в нощта,
изчезват днес тревоги и обиди...
Засипана от звездни водопади,
танцувам с теб в нощта... ...

Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...

Ти видя ли луната ни? Крива е,
че надникна във нашата вечер,
ала тя ни прости непростимото
и в скръбта й проплака утеха.
Ти видя ли небето ни? Тежко е. ...

Тишина - спокойна,
насадена...,
кротичко при мен
дойде.
Мисъл ведра, ту ...

По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християн ...

Уморих се да търся
принца на белия кон. Няма го.
Е, и аз не съм принцесата
от приказките на Шехерезада.
Но искам да бъда обичана, ...

Откритие
Вечността е в мига,
а верността – във врага.
Постоянството е в сезоните,
а свободата – в избодените ...

Как в безгрижни дни
боси тичахме по асфалта,
как в тези дни невинни бяхме
и ''нищо не ще ни навреди '' -
мислихме си ние. ...

В сърцето си нося вързопче от обич –
недописани още писма!
Те са бели и чисти,
не пораждат въпроси,
а разказват за мойта съдба! ...

Там някъде
Заслуша ли се в шепота
на вятъра в нощта?
Там някъде съм аз -
частица въздух, ...

Esmee Denters - Outta here
Get me outta here
‘Cuz my eyes are burning
From these silly tears
That you brought when you show me you don’t really care ...

Сега аз чувствам
The tears you paid, Сълзите, с които плати,
Now i pay сега плащам аз.
That reminds me for the past. Това ми напомня за миналото.
And every spark of you И всяка искра от теб ...

Тя си отиде
Steelheart
Тя си отиде,
няма я в живота ми.
Сбърках, ...

Still Here
Are you slipping away…
this is hard for me to say
I’m barely holding on…
so scared of the unknown ...

"Stronger than ever"
by Christina Aguilera
What you gave me I know you gave me
You remind me all the time
And how you hurt me and you don’t see it ...

А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...

Събуждаш се сутрин и усещаш топлината на слънчевите лъчи, въпреки че не можеш да ги видиш. Усещаш аромата на горещото сутрешно кафе, въпреки че не можеш да видиш образа на размитото си отражение в чашата...
Разхождаш се по плажа и усещаш студения зимен бриз, който се плъзга по цялото ти тяло, въпрек ...

А времето на твоите мечти,
разпръснати на края на света,
изтича бавно между пръстите,
зовящи твърде плахо любовта.
Душата ти отдавна не боли, ...

Недоспалици
Облещена,
луната ме превари
във нощта.
Изгря цинично – ...

По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.
Не ме оставяй да стоя сама, ...

“Спри ме!
Моля те, спри ме!”
Не те спирам
вятъра да гониш –
уморен ...

Когато някой си отива от живота ти,
когато с него чезне радостта,
дори да падаш пак и пак, отново
успявяй винаги да станеш на крака!
Защото знае ли човек - на някой ъгъл ...

Момчето под нас
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...

Всичко се случи през едно горещо лято преди не повече от десет години. По това време бях на около седем години и истински важните за мен неща бяха свързани с игрите от ранна сутрин до късна вечер. Не бях непослушно дете, въпреки фактa, че обичах да се занимавам с неща, присъщи за момчетата, и родите ...

Заплатата ми закъсняваше с цели три дни. Три дни, през които на всеки час проверявах картата си на банкомата. Отговорът всеки път беше един - "Недостатъчна наличност". След което банкоматът вежливо ми благодареше, че съм му ползвал услугите, та чак ме канеше да заповядам отново, ламарината му с лама ...

Не пожелавай жената на ближния
Аз... не я пожелах. Друг направи това,
докато глуповато умувах.
Бе красива жена. По-красива не бях
и опитвал дори да сънувам. ...

Сбогом, ученическа любов!
Забравих те като багаж на гарата.
Небрежно закъснях, а влакът бе готов
и тръгна, отнасяйки ми вярата,
че някой ден отново ще те срещна ...

А мислех си...
ще бъдеш този ти...
различният от другите,
последен,
тоз, който моя свят ...