Кой избра те, о, Архитектуро,
да послужиш като способ прост
чест и почит нечие его да заслужи,
да нахраниш критикарска злост?
Кой премени те, о, Архитектуро, ...

Този миг е за теб.
Събуди се!
Не гледай през мене!
Всяка дума тежи
и завинаги прави следа; ...

Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...

Тихо, някъде скрити
малко по малко отваряме душите си.
И откриваме красотата там -
неподправена и плаха.
И тогава, отворени към света, ...

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...

СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...

Изгубена
Стоя, сякаш вече цяла вечност,
стоя и наблюдавам света около мен.
Как всичко има цел, как всичко има посока.
Стоя и се питам: „Накъде?” ...

Бойко, богатият ни мафиот,
смучеше бедния ни народ,
що диктатурата му търпеше -
новият бай Ганя не спеше!
И народът връзва се пак, ...

Един живот чакаш истинската любов,
един миг чакаш да бъдеш щастлив,
една усмивка на едно мило дете те кара да обичаш
и да се чувстваш обичан и желан,
една любов може да накара всеки един мъж ...

Отново в съня ми дойде
и пак стоиш на прага, а не влизаш,
тъмнината като вълна на голо боде,
като дълга копривена риза.
Омръзна ми да идваш всяка нощ, ...

Седем-осми
Простряно е
прането на простора.
В понеделник
бельото на ...

Дъщеря ми се научи да смята.
Колко жалко!
Три плюс четири - седем,
осем плюс пет - тринайсет,
както всички хора и тя ще пресмята ...

Пристигам си, море.
И в тебе се потапям.
Като вълна
по теб се люшкам.
Достигам бреговете ти ...

Има мигове тъмни -
в застой
е изцяло написан
денят ти.
Има други такива - ...

Светулките са огнени очи.
Живота тайно мракът наблюдава,
макар че, всъщност, никак не личи,
вълнува ли се от това, което става.
Светулките са златните сълзи ...

Знам, че искаш обич -
толкова различно е…
Знам, че искаш ласка,
нищо, че боли.
Знам - когато плачеш, ...

За да оцелееш и да победиш,
ще трябва много да се бориш,
ще трябва доста да търпиш.
Понякога ще си самотен много -
като гладиатор сам срещу света - ...

ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...

На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...

Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...

Пламъци... Само буйни огнени езици избледняваха пред очите ù. Пукот на подпалени дървета заглъхваше зад конския тропот, а стъклените ù очи плаваха в сълзи. Една сълза се търкулна по лицето ù и тупна на твърдата дървена повърхност...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учи ...

23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...

Някой ми каза
Някой ми каза, че животът не е ценен,
че в миг си отива като вехнеща роза.
Някой ми каза, че отминаващото време е нещастник,
че се топли с нашата тъга. ...

Rammstein
Дунавските деца
Дунавска пролет – твоето кървене,
където комфорт и тъга се разтварят,
нищо хубаво не лежи скрито, мокро, ...

Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване, ...

С междупръстията
на слънчевия си
сплит
целувам
всяка ...

Пътят пред мене изчезва,
превръща се в струна.
Опъната сякаш до край,
под гумите...
Издаде стон на китара, ...

Поемаш по пътя на своите предци
далечни, свети и мъдри деди.
На всяка крачка дълбоко се взираш,
във всяка минута себе си преоткриваш.
Всеки ден е едно ново начало - ...

Погледа ти срещнах в миг безкраен,
Дъх Усетих, полъх на забрава,
Аромата ти прекрасен, сякаш тъй омаен.
Исках да те имам, но нищо не правех, а денят минава...
В пепел се превърна всяка моя мисъл, ...