В ден, когато той просто е барабанчик на думите,
на ранените кораби посред залив безлунен,
на реките, дълбали тлъстоглинни дерета,
на откритите кошове за звездите - дърветата,
на парцалите крясъци на невидими птици ...

* * *
Цъфне сливовият цвят,
после - вишневият и...
детето - порасне.

Душата ми усмихната и нежна
се рееше свободна като мисъл,
полюшваше са бавно и небрежно
като балон от вятъра понесен.
Не знаех откъде е тази сила, ...

Продължавам.
Въпреки всичко,
което ми причини.
Въпреки начина,
по който ме отхвърли ти. ...

Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче, ...

Щ е се върна, мамо
Тръгнах, мамо, по света.
Не мисли, че съм сама.
С мен е черното море.
И добруджанските жита. ...

Умряла съм
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям. ...

Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...

На теб, моя изгубена нежна мечта,
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени. ...

Къде е градът ти
от светлини?
Къде са червеното
и бялото,
и синьото? ...

Къде се запиляха песните
и пляските.
Поляната със ириси слухти.
Дали хероите пораснаха,
или са просто с две уши. ...

Станала рано зарана
нашата Меца-Мецана.
Бъчвичка за меда взела
и към бърдото поела.
Стигнала Меца... до дряна, ...

Седя и гледам звездите многобройни
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава, ...

СРЕБЪРНА КАМБАНА
"Тунджа! Тунджа! Аз оставам тука
като остра сабя във брега ти впит"
Петър Гинчев
Аз виждам в твоите очи Балкана, ...

Незримите очи на вечерта сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието ù към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И Ая му се отдаде напълно.
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...

Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...

Ветровете, нагостили ме от Поатие
след битка със страшните араби,
събрали смелостта си в женско сърце,
ще им разкажа- кой ще ме превари!?
Бронята на кръстоносец аз надянох ...

Защо е нужно вятъра да гоня -
измамникa-мечтател да пленя?
Листа от клони цъфнали се ронят
под топлата му, ласкава ръка.
В небето бели облаци танцуват, ...

Усетиш ли, че тъна в безнадежност,
или че гоня вятъра неистово,
а погледът ми жадно търси нежност,
люлейки се на прозрачните ми мисли,
кажи ми пак, че ятото се връща ...

Съмва се.
Прелива в синева
тъмното мастило
над Балкана!
И блести ...

Не ме разпитвай – няма да говоря.
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...

Въздушната жарава гасне,
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.
В реката нечий образ блясне, ...

Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и ка ...

За всички, които не са забравили родната стряха...
:)
И немее сред спомени Здрачът:
Нар, Смокинята - с буйна Лоза,
ала, мъж съм и няма да плача, ...

Малко след десет сутринта, час преди бързият от София за Горна да профучи по важния Четвърти, гарата се бе опразнила. Тълпа пъстра и многолика се бе изсипала от последния влак и вече се разтъпкваше по алеите в парка. Пред входа гърмеше духов оркестър. Огромен транспарант с надпис "Честито Гергьовден ...

Косвено:
Отричам се от тялото си!
Защото то е същото,
като онези същите,
които също… ...

БАЛКАН
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...

9,30 рм е, ти разцъфваш,
рокля слагаш, тъмен грим,
на вечеря ли отиваш,
или си редовното “Навън”.
Тиха музика отеква, ...

Остани. Тук до мен остани.
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи. ...

Цяло
Душите ни...
в обратен спин.
Летим
в кристалната решетка ...

Вървим...
Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
Изчезна синевата...
Вървим - но накъде? ...

Съдбата, казват,
закодирана била
във името,
което носиш.
И буквите са ...

Не позволи да те обичам
Откак се помня, търсех обичта ти.
Напразно! Ти дори не ме видя,
но още чувам всяка нощ смеха ти…
не бях за теб достатъчно добра! ...

ТАЛАНТА В МЕН ОТКРИХ
Поздрав исках да напиша -
от книга стихче да препиша.
Но пък мързел съм голям,
мързи ме даже и да ям! ...

Съдбата - този пухкав котарак -
лениво ни побутва във кълбетата.
Да не затегнем в примчица въжетата
без рязкост трябва да се притаим.
По невнимание ни перва с тежка лапа ...

Днес толкова приятно си говорихме,
попяхме си дори, за миг не спорихме...
днес толкова приятно се почувствахме,
по телефона свързваха ни чувствата...!!!
Днес толкова приятно се усещахме, ...