Какво всъщност е младостта? Дали това е една определена възраст между детството и зрелостта, между света на детските искрени усмивки и звънливия детски смях и светогледа на един човек, сблъскал се с трудностите на живота, или е неостаряващо състояние на духа? Аз мисля, че човек се чувства млад, дока ...
Заспивах неведнъж със сълзи на очите.
Не ме обвинявай!
Сънувах ви как двамата вървите.
Не ме съжалявай!
Намерих пътя да се справя с болката и да простя ...
Ела, поне без свян да поговорим
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.
И думата дали ще се сниши, ...
Колко е хубаво с някой да ходиш
в тихите улици - просто да бродиш...
Прегърнати гледате сгради изваяни
и ви е хубаво, щото сте заедно...
От време на време във входче се мушнете, ...
Дано да ми простиш, но късно вечер,
когато легна, мисля си за тебе.
Представям си, че си до мен, че си облечен
със моите мечти, усмивки и надежди.
Дано да ми простиш, но ми се иска ...
Ако на нуждаещ гръб си обърнал,
ако за протегната ръка затворил си очи,
ако си обидил, вместо ти да си прегърнал,
ако си говорил, а е било по-добре да замълчиш,
ако си се надсмял на чуждата болка, ...
Какво си ти? Сияние Небесно?...
Или небе със перлени звезди...?
Щом с мисълта си те докосна,
в очите ми изгряват светлинки!
Гласът ти мил тъй перлено ме гали, ...
... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня. ...
Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...
Защо си тръгна!... В спомена се връщаш!
Самотен, празниците срещам мълчешком!...
Облечена си в бяло!... Все си същата!...
А аз – и твоя истина, и дом!
Но като топла приказка в съня ми ...
Разлистена гора е моята душа и пърхат в нея волни птички. А песните им галят всяка клонка. Прегръщат се листата в танц и тих ветрец със слънцето пак спори. За миг от облаче случайно, неволно се изливат капки дъжд. В тревата бисерите засияват... и... въздухът отново чист. ...................... Разли ...
Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...
Дали ще бъде залезът вълшебен ...