Аз плаках... В стихотворения...
На твоето коляно песни пях.
И в лунни ласки потрепервах
като люлеещ се от вятъра фенер.
Случаен допир до ръцете ми ...

Ти си просто лъжа
Колко истини от мене скри,
колко думи лъжовни изрече?
На любовта с лъжи измени
и сърцето ми от теб се отрече. ...

Сама съм много години.
Сама, в очакване на хубавите дни -
дни, в които самотата ще изчезне,
дни, в които ще си до мене ти.
Сама съм - винаги съм била самотна, ...

В нищото ще се разтворя
Вратата ще намеря
И ще я отворя
Една врата към тебе води
По една пътека ...

Лутах се в сенките на нощта,
раздирах кожата си за забавление,
плачех с мъка за изгубени моменти,
мислих се за нещо, което никога не съм била,
което винаги съм вярвала, че няма да бъда. ...

Нашата любов
Ние с нея още се обичаме!
Нашата Любов ще ни прости
пепелта от срещи и раздели...
сол в очите ù хвърляхме, ...

Свих се като малка черна дупка.
През невидими пролуки
наблюдавам света около мен,
умирам и се раждам всеки ден -
еволюция на празнотата. ...

Явно съм Влюбен
Добре, това е за последно – надявам се да разбереш,
буквално ще говоря и очаквам да се отзовеш.
От всичко в момента най-много искам да съм с теб.
Не се правя на велик и интересен, не съм и Джони Деп. ...

Поискаш ли –
можеш да вържеш възможното
за НЕвъзможното
и да отрежеш НЕ...
Поискаш ли - ...

За тебе, baby, пиша този текст,
и отново със сърцето пиша всеки ред.
Събуждам се, baby, а тебе те няма,
нито пък любовта ни "голяма".
И сядам със нашите снимки, ...

Обичам нощем да седя до късно!
Безсънница съм.
Във инсомнията си рисувам думи.
Обличам ги на гонещите се стрелки,
та да не съмва... ...

в полета от облаци
и блестящи мечти
в отраженията на
свещите ти към
слънчогледите пак ...

Смъртта обича да се труди,
работи без почивен ден.
От светлина разделя мрака
с час, от живота подарен.
Граница е тя зловеща ...

Аз съм част от живота ти,
дори и да не ти се иска,
когато в небето валят светкавици,
аз ще идвам в съня ти
по-истинска и от деня, ...

Навяваше ми спомените вятърът.
А утрото пък носеше ги някъде.
Нощта студено тръпнеше.
А тишината се превръщаше в зора...
Отворих отново деня и надникнах - ...

без аромат
с отблясък
надменно студен
цвят празноглед
без миг живот ...

Една жена, от мъж поиска... Тялото,
от нея пък, той търсеше... Душа -
това разбра се в края, а... в началото,
откриваха се – сякаш... на игра!
Тя беше хубава, о, не - Красавица, ...

Когато ще ти липсвам,
ще съм същата -
такава, дето в блянове ме виждаш,
обичаща, спонтанна и прегръщаща,
оставила следи във теб съзиждащи. ...

Не виждаш, сляп си до безумност
и търсиш просто нещо... за обичане.
На слепеца изгревите му замръзват,
умориха ни се пътищата... от пресичане.
Сляпо се кълнеш и вярваш в непознати - ...

Спря за миг. Погледна ме. Изрече
"Сбогом!"... и просторът се смали!
Тръгваш си сама и надалече –
друг в дома си да те приюти!
Но върви, аз няма да те моля. ...

Небето във очите ти се сгуши,
а слънцето им се усмихна,
единствено капчукът непослушен
с песента си не притихна.
Дочуваш мислите ми със сърцето, ...

Дразнеща тишина
разстила се навред,
прегръща мозъка ми,
всичко се обръща в мен.
Побъркват ме капките роса, ...

За Иван
... Ах, звездички, мои малки звездички,
които, всъщност, се наричате сълзички...
...
В погледа ти пак звездички светят, ...

Животът през маска
във мене се взира.
Във черно от болка,
разкривена белее
една тъжна сълза. ...

ИЗБОРИ
Върти черпака пак Властта.
Подава всеки своята купа.
Кокал взел – начесал си страстта,
а друг брои зърна през лупа. ...

(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...

Седях в градината и беше пладне.
И книга се преструвах, че чета.
А той промъкваше се – сякаш да открадне
не праскови, а нечия душа.
Но като тръгваше с торбичка с праскови ...

Вдигни глава!
Виж слънцето, което те прегръща,
и вятърът, довял в косите ти черешов цвят!
Чуй песните на птиците, които се завръщат,
открий магията на пролетния свят! ...

Опитах се да се дам целия на Света,
без дори и да ме е искал.
Едва сега го прозрях -
не е имало никакъв смисъл...

НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...

Падне ли нощта над големия град,
сенките се движат в необикновен парад,
прозорчета малки, потъмнели от дим,
разказват за път недостижим.
На ъгъла, пропити от злоба, ...

Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...

и всички ми говорите за този дъжд
и как покривал покривите
как като разтвориш дланите
прозорците
потича следва линиите на ръката ...

Не отговорих на звъннала любов.
Земята тъжно потрепери
и безпреструвно криех този зов,
с дъждовното небе й отговорих.
Самоуверена бе моята любов, ...

Нощ студена, тъмна,
нощ безкрайна.
Броди в мрака някъде там
едно сърце, защо, не знам.
Сълза отрони се една ...

Сън да беше, вик или огън...
щях да те някога досънувам,
да изкрещя или да съм пепел,
а ти си Любов и все те обичам.
Сутрин се будя със светла надежда, ...

Сам - в стаята
със паяжини по ъглите
и мебели прашасали,
останах сам с мечтите,
загубил съм стотици битки, ...

Ти си просторът, който с мечти ме зовеше,
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Аз съм нежният вятър, който лицето ти гали ...

Надрусаните сгради, изрусени
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените - ...