Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
Част 4
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...
Най-прелестното нещо е да видиш, как мечтае дете. Сякаш се отваря врата между земята и безкрая.
Вече пети ден бягаше от дома и заставаше пред афиша. Стоеше и си представяше чудеса. Магът с искрящи очи я докосваше със своята пръчица и всичките и желания се изпълняваха.
Счупи касичката си и успя да съ ...
Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие.
След като срещна Юлия Лаврака изстрада в безсъние няколко нощи и реши да потърси "копието на ...
(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
Скитникът арменец 22
След нощната разходка из лабиринтите на генуазкото пристанище. След срещите с пирати, боцмани, юнги и “нощни красавици” от Европа и Южна Америка, ми се иска малко да успокоим обстановката, с една приятна разходка по Атлантическото крайбрежие на Кралство Мароко.
Месец март е топъ ...
От дупката изпълзяха двама копачи. Отръскаха пръстта, надигнаха кофата с вода едва изчаквайки се, сетне се отпуснаха на земята.
- Шефе, няма – рече единият – Няма и няма…
Другият само кимна и извади смачкания пакет с цигари. Засмука яростно, сетне прехвърли останалата половинка – почти само фас, на ...
Да заблуждаваш част от народа,
е било и сега е възможно,
за период кратък и собствена сгода
да се излъже народа изцяло пак може.
Но аз не зная чудо такова, ...
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси ...
"Журналист ще е кандидатът за кмет,
изборът ми винаги е много подходящ!
В подбора на кадрите си нямам късмет,
надминах себе си, нищо, че народът е спящ!"
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
Вдигна ме синът. От хубавия диван. И ме командирова до София. На път тръгваха той и внучетата. Да ги разходи, да им покаже туй-онуй. Защото са видели само Краков, Варшава, Мадрид и други малки градове.
Аз –като гид. Макар че трудно виждам и съм живял в сторлицата преди половин век точно.
Е, отскачал ...
Та, както споменах, експедицията беше двудневна. Ден, нощ, втори ден. Тоест – някъде трябваше да се спи, защото децата са още неопитни и няма как да издържат нощта в някой бар. Пък и аз отдавна съм излязъл от форма, а синът се бои от жена си.
Затова предварително синът направил резервация. Някъде си ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...