> Не заспива само луната,
>
> кроткият вятър люлее завеса,
>
> изтъкана от люляк и бели звезди. ...

Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...

Не скачам, както виждаш, от високото.
(Наскоро ми се случи да се счупя.)
Внимателно прохождам от лекарството,
което напоследък си купувам.
Отпивам само капчици по устните. ...

Къде си?
Липсваш ми...
Не те намирам...
Не усещам присъствието ти...
Не усещам теб... ...

Пази ме, Господи, от лоши думи,
пази ме и от лоши помисли,
изгубих се във този болен свят,
уплашена дали ще оцелея.
Дали ще оцелея между другите, ...

С аромата на рози ме изпрати България,
Елада посрещна ме с дъх на жасмин,
а соленият бриз от морето довява
нежни звуци на старо бузуки в нощта.
Красиво е, наслада за очите, ...

- Не сте подготвена за изпита по Любовта,
объркана съм колко да ви пиша –
говори ми, с досада във гласа,
Професор доктор Спина Афродита.
- Но, моля Ви, подайте ми ръка, ...

Любовта си превърнахме в атоми.
Те кръжат. Търсят мен. Търсят теб...
И когато телата се сляха...
... сътвори се Човек.

Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...

Дòйде време, иде ЗИПа.
Почва нашата история.
Влизам вътре, що да видя -
прелести не на теория*.
Първо зървам аз Радина, ...

ЛОШИТЕ МОМЧЕТА НЕ УМИРАТ
Не, „лошите момчета” не умират!
Така е само в евтините филми.
Това, което търсят, те намират,
защото го желаят много силно... ...

Не може с теб
да е скучно.
Дори когато мълчиш,
тишината се усмихва.
Даже да е тъмно, ...

Още веднъж
в болка се превъщам
и в дланите на пролетта
се пръска любовта ми,
в море бушуващо се нося ...

Загубих те,
преди да те намеря.
Пътувах дълго,
търсейки следа.
От обич и за обич ...

Данте в ада търси Беатриче,
но безплътен дух е любовта!...
Може ли поетът да обича,
щом животът срещнал е смъртта?!
Класиката в стихове незрими ...

ВЛЮБЕН
Защо все ме караш да се чувствам толкова слаб и смазан?
Сляп от любов по теб съм, светът за мене е размазан,
и никакви очила или лещи не биха спряли тази слепота,
и мракът, който ме обгръща през деня и през нощта. ...

На прага бях...
На прага стоях...
На прага на Рая,
който дори Адам не е познал.
И сякаш престъпях го, ...

Отмерено стенен часовник тиктака,
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...

... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата, ...

ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...

Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...

Той си отива.
Слънцето залязва.
Денят се сбогува.
Той го взима със себе си.
Тъжна птица ми напява. ...

Не искам любовта да идва с деня,
нито пък искам да идва с нощта,
не искам да витае в ума,
уморих се да бера душа,
уморих се да омайва ме в розова мъгла, ...

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
Самюъл Колдридж
Ела тази нощ
на брега лунносребърен, ...

Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...

Любовта, велика и единствена,
веднъж в живота се случва.
Мислим си, че е измислена,
докато на вратата ни не почука.
Химични реакции протичат, ...

Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане, ...

Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...

Безумно обикаляме стени
на срамни и лъжливи извинения.
Преследват ни фалшивите цени,
обсебени от битови проблеми.
Прашинките на времето летят. ...

Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...

Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...

Как летиш
Живееш в свят, от норми воден
и изграден от правила.
Летиш щастлив и уж свободен,
ала снабден ли си с крила? ...

Остави ме сама, неразбрана!
Не протягай за прошка ръка!
Искам за малко сама да остана
без илюзии, без любов, без тъга.
Много време живях задушена, ...

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма ...

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...

Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата, ...