Знам, сгреших. В твоя свят подреден
аз нахълтах - сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен
и безсрамно взех в теб да надничам.
И разплисках живота ти - чаша кафе ...

Пропаднах, на дъното съм,
от тук вече няма надолу.
Най-черната дупка в земята отворих
и - странно - не искам обратно нагоре.
Душата е празна, главата боли ...

Живее огън в мен,
разпален от очите ти,
разпръскваш във кръвта слънца.
Как бих могла да променя мечтите си,
щом ти във мен пося от любовта. ...

Здравей!
Едва ли очакваш нещо подобно, но все пак реших да ти пиша нещо, макар и да нямам никаква идея дали въобще ще го получиш, не знам дали този и-мейл, който имам, е все още актуален, но мога да опитам - едва ли бих загубил нещо от това. Можех просто да набера номера ти, но по-лесното е някак си ...

Щом повярваш,
че всеки сам избира
и режисира съдбата си,
че не е важно как,
а дали си разбрал ...

- Ало, Сийче, здравей! А за много години, жива и здрава да си и тази година да си хванеш някой балъ... ново гадже, така да се каже! Как си?! Верно?! Браво! Чакай да те питам да не забравя за какво ти се обаждам. Да знаеш случайно къде е Катето, че цяла сутрин звъня на нея, на мъжа й да му честитя им ...

Сънувай мен като дете, което
посяга към сладкиша със стафидите.
И без да пита, тича към морето,
да търси бисери в черупките на мидите.
Сънувай мен – наивното момиче… ...

Вече съм голям
колкото елхата.
Всичко, всичко ям,
в "яслата" с децата.
Пъзели редя ...

НОВА ГОДИНА
Идва Новата година,
а тази бързичко отмина.
Мама баница с късмети прави,
а аз пожелавам „бели агнета в кошари”. ...

Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дор ...

Мразя, когато ме лъжеш и си личи,
мразя, когато те удрям и ме боли,
мразя погледа ти, кoйто руши прегради,
мразя те - от тебе ми се гади!
Мразя, когато ме докосваш ...

Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми. ...

Ангели
Виждам ангели, бели, прекрасни, крилати,
наредени са в кръг пред златни палати.
Пеят своите песни с гласове на дечица,
искат с тях да летя в огнена колесница... ...

Миг един като вечност
Видях в теб човечност
Миг и бях завладян
Поглед зажаднял
Вече бях ти задлъжнял ...

Едно момиче, нежно и красиво,
момичето на ангелче прилича...
То весело е, щуро и игриво
и казва ми, че много ме обича...
Едно момиче, нежно и красиво, ...

В просъница
на Коко
Не заспивай, моля те!
Не заспивай...
Виж, пробуждането вече изгрява. ...

Последни акорди на тъжна мелодия,
на леко напевния звук на дъжда
и после мълчание, шепа от спомени -
шепа от есенни сухи листа…
Аз си отивам смутена във тъмното. ...

Отиде си и не се върна,
остави ме сама.
Самотата ме погълна,
чувствам само пустота.
Превърна се в пепел нашата любов, ...

Искам тази вечер
да тръгнем двамата на път.
Съблечи се.
Разсъблечена
ще бъдеш моят кръстопът. ...

Изгубих си пътеката.
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа! ...

/ по В. Шмид /
Само вечер... една само вечер...
Шепна на себе си, като молитва:
-Излъгани са белите свещи,
приели за венчавката битката... ...

Годините са птици, които
ни носят на крилете си,
набират скорост и височина,
стремят се да летят
красиво и продължително ...

Докато децата
чакаха първия сняг,
той вече валеше в мен.
Растях твърде стар
в детството си, ...

1. Ръцете ù се любеха със птиците... ( поезия)
2. Гара Търпение ( поезия)
3. Пианостишие ( поезия)
* в изпълнение на Балчо Балчев и Павлина Йосева

Имам приятелка и често си ходим на гости. Тя има сиамски котарак. Когато отида, той веднага идва до мен. Стои до мен с вдигната опашка и чака да седна. Седна ли, веднага се покатерва на скута ми и ляга. Все върху болния ми крак ляга. И като че ли болката в него отшумява. Не обръщах внимание на всичк ...

Красиво и нежно,
омайно – искрящо,
изгарящ шепот,
пламък – думи,
багри във вихър, ...

Книга с безброй лица
„Можеш да говориш и целунеш душата на човек
само чрез очите му”
Преди много години, в изумруден палат, живял възрастен цар, който имал едничък син. Царицата починала при раждането и дойка отгледала момчето. Царят много обичал принца. Преди да напусне земния свят, дълг за него би ...

Моля те, Господи, спри да си лош.
Да се усмихнеш, те моля.
Нека през зимата сняг да вали,
както е твоята воля.
Нека с любов да струи пролетта. ...

В снежната буря
танцуват белите ноти
зимен рок
*фибопоезия – правя творчески експеримент, като се опитвам да приложа „златното сечение” в кратките форми, използвайки „божествените пропорции” от числовата редица на математика Фибоначи и сричковата структура 5-8-3, в конкретния случай

(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))
Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?
Дойдé ми като в повече мезе. ...

Нюанси от бленувани видения,
а може би съмнителни прозрения
докосват пак душите ни лежерно
и търсейки спокойствие безмерно,
решаващо робуваме на истини, ...

Рекет, куршуми, бомби и гуми.
Комунизъм, демокрация, фалшиви думи.
Кавали, Версаче, Армани и пуми!
Всичко фалшиво е, оставам без думи.
Вкъщи обстановката позната е вече, ...

Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...

Прихлупен дом -
прехапана мечта.
Прерязани обятия -
като слънчев рог.
Без праг, ...

Аз искам в твоето легло
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...

Слагай масата, Иване -
весело при теб ще стане,
че след тия дълги пости
ще ти дойдат много гости -
веселяци, все отбрани, ...

Приказка за художника, чиято картина оживяла
Живял някога в едно малко градче по поречието на река Дунав беден художник. Той често рисувал света, но никой не можел да разпознае изобразените върху платната места. Докато предлагал картините си в градската градина, той виждал в очите на хората безразли ...

Ти се появяваш от нищото - принцът на мрака,
едвам те виждам в далечината.
Тайнствен, загадъчен мъж -
ти си моето вдъхновение,
не ме довеждай отново до падение... ...