Облечи ме във думи, моя мила поетесо,
моля те, направи ме поне малко красив,
помогни ми да спечеля любовта им, принцесо,
мога да направя всеки от тях по-щастлив.
Те са мрачни, сърдити, вечно унили, ...

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя ...

Плаче днес земята ни черна,
плаче сякаш загубила път.
Вие там февруарският вятър
и забива нокти в човешката плът.
И озъбен от злоба е турчинът, ...

Три ириса
в нозете ти положих.
Три ибиса
в небето ти изпратих.
Знам. Не е много. ...

В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...

Откраднато щастие
По устните все още лепне любовта,
телата тръпнат… А е късно вече..
Той си тръгва, тръгва тя -
на чуждо щастие обречени. ...

Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота, ...

Kъде си ти, моя любов?
Къде да те търся не зная.
Безмилостно гасне животът суров,
забързано тича да гони безкрая.
Къде да те търся, дали във калта ...

Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...

Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно: ...

Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който ...

Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...

устните ти са мелодия
разтварям се винаги
в нея
а когато ме заключиш там
резонантното усещане ...

Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш ...

Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...

Ти нямаш време за Здравей и Добър ден,
да не говорим за кафе с цигара,
светът около теб е тъп, ограничен,
боиш се от въздушно-капкова зараза.
Поемаш въздух и издишваш все по план, ...

Когато слънцето залезе
и всички заспят,
тогава тайничко
с теб може да направим
някой скришни неща... ...

Не очаквай ти от мене нежен стих,
нежността си изтървах във тоалетната.
От думи за любов аз се напих
и завинаги изтрих си ги от речника.
Не очаквай ти от мен да пиша рими ...

Стъпките ходят по едни пътища.
Разумът търси други пътеки.
...........................
А сърцето си иска своето.
Господи, дай му го!

С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка ...

Не вярвах да се справя...
но успях...
не ме боли от твойте изневери,
различна от това, което бях,
прощаваща до крайност... ...

Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...

Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огря ...

Ти ли, майчице небесна,
ти ли, ангел бял прекрасен,
ме дари с тази обич,
за която вечно ще жадувам.
Твоите очички греят ...

Когато те замерват... Избери
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.
Защо ти трябваше да полетиш? ...

КЪМ АПОСТОЛА
Зима.
Февруари.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето. ...

СМЕЛА ПЕНСИОНЕРСКА КАПЕЛА
Весело се днес живее - цял един народ се смее.
Има пълна свобода - и на село, и в града.
Можеш всичко да говориш, да мълчиш или да спориш,
да гладуваш и ядеш, или просто да умреш. ...

Животът е пътят, който човек преминава. Физически свободният човек изживява живота си както прецени, иска, желае. Всеки пътува с мечтите си със спомените си, дори и някои да го натъжават. Животът е нашето богатство, което да съхраним и пазим. Когато избирам как да живея живота си, преценявам кое е п ...

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...

Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...

Тази тъга как си я крила
в големите твои очи,
сълзите дълбоко къде си стаила,
проронваш ги скришом, нали?
Косите защо си грижливо прибрала, ...