Тази моя муза
как не я е срам!
Вече й се муся -
не и пука грам.
Надалеч я гоня ...

Толкова жадувах този миг.
Така исках да вдишам близостта.
Раз-очарование. Не искам повече очакване.
Последен път те срещам, уж случайно.
Пре-жадняла. Не искам вече да ме очароваш.

Помниш ли светлината на студената Декемврийска луна ? Когато снегът с цялата си жестокост и коварност те взе със себе си, сграбчи те в ледената си прегръдка. Смеехме се в невинната си, непринудена игра, не знаейки за фаталната съдбовност на вечерта.
Още помня как зимната ни приказка се превърна в ко ...

Градината на Шилер
х х х
Моите истории идват и преминават не както аз искам или като ги планирам.
Искам да пиша за едно, и сядам и почвам да пиша, но се получава съвсем друго.
Като във някакъв странен спиритически сеанс, някой започва да ме обсебва, и спомените ми и написаното от мен взима съвсем др ...

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък? ...

Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...

Сега си мисля, че водех
измислена битка със себе си,
по горещите въглени ходех,
изгарях си старите белези…
Отвикнах от твоето тяло ...

Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...

Денят е сряда.
Слънчево добър
и носталгичен
в безсмислието
на съдбовните въпроси. ...

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ В ДЕНЯ НА НЕЙНАТА СВАТБА И СЛЕД ТОВА
Дойде и твоят ред, дъще,
с бяло було да се закичиш
и да излезеш от къщи
с момчето, което обичаш. ...

Волен стоеше сам в стаята и в ума му нахлуваха мисли, които напоследък толкова много го подтискаха. Прав е Дон Кихот като казва: "От свободата по-хубаво нещо няма, Санчо." Беше толкова натоварен с личните си проблеми, че можеше да се каже, че всеки момент ще избухне като атомната бомба над Хирошима. ...

За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...

Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках... ...

Мистериозен мъж
Мистериозни, какво желаеш?
От мен ли се нуждаеш?
Копнееш ли да ме прегърнеш?
Жадуваш ли да ме целунеш? ...

Сега й зяпам снимките,
спомням си някакви откъси...
Напрягам си мозъка и мислите.
- О, сетих се, то - сърцето - е искало нея да люби.
След това се спирам, отпочивам, ...

Ж А Ж Д А
"Целта на живота е да живееш така, че да
не умреш и след смъртта си"
Муса Джалил
Животът е щастливо чудо. ...

Десислава Танева
Божидар Ангелов
Всеки ден оглеждах се във огледало,
напомнящо ми твоите очи...
И виждах образа си, но във черно-бяло, ...

Това, което изпитвам към теб,
не мога да го опиша.
Няма думи във речника,
а и те са излишни.
Нямам вече и толкова въздишки, ...

Пак всичко се обърка – и припряно
не зима след есента дойде, а лято.
Късно е да остана, мила, и рано е
да ближем раните от любовта си,
че заприличахме на циганския табор, ...

В зала, пълна с хора, украсена в бароков стил, чуваше се музика нашир. Хората от музиката бяха в плен. Тя галеше душата и същевремено караше хората да преживяват река от чувства. Въпреки развълнуваните лица, цареше мир. Но не мир на емоциите, а просто мир. Европа бе погълната от мира на бароковия и ...

Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение ...

Там в тъмата,
там в мъглата,
беше То.
Лежеше само,
задгробното същество. ...

Дойдох... за да си отида -
тук, под слънцето, където...
вятър черпеше ме със своите чувста
и подслон от облаци ми бе небето.
Тук спрях се, за да си почина, ...

Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...

Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...

Пред мен отново ти -
розови мечти,
шепа прах,
облаци бели.
Къде си ти? ...

Шушне вятърът, устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет, ...

Защо сме толкоз лицемерни
и лоши сме дори?
Какво печелим с недоверие,
злоба и лъжи?
Какво ни струва да помогнем ...

Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...

Аз нямам страх от болка,
от несбъднати мечти.
Това си е нормално.
Било е и преди.
Аз нямам срам от грешки. ...

Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни, ...

Трябва да спра...
Да вървя
и да търся теб,
и да не срещам те...
И да вярвам ...

РАЗПЛИТАНЕ
Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява... ...

ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля, ...

По Коледа
Казват, че по Коледа се случват чудеса
че всичко недушевно оживява.
И някъде далече в тези сини небеса
болката отлита и остава. ...

И теб те няма...
Тръгна си така.
Не се обърна.
Нищичко не каза.
Пое по своя път ...

Дали да му звънна?
Или да изчакам?
Цял ден се питам така.
По-скоро той да ме потърси очаквам,
но не се случва това. ...