Дори и да сме заедно разстоянието межу нас нараства
живеем в лъжата че раната между нас зараства
драскотините в рани прерастват
душите ни тайно се изпращат
шепот за последно сбогом чувам ...
Протягам невидима ръка – шептя:
Милост за Хаити! Милост за хаитянските деца!
Не зная кода на вашите сърца,
но пращам този есемес…
И за децата във Фалуджа, във Дарфур и в Кербала; ...
С тези свои думи… Правя ти магия!
Хвърлям шепа сълзи, в огъня любовен…
И дано по-скоро ми се върне тройно…
В пепел да превърнеш всеки свиден спомен...
и да го разсееш във гора усойна… ...
Неусетно нахлуваш в душата,
с ритъм сърдечен разливаш се в мен.
Тиха нежност превзема съня,
твойто име обгръща ме денем.
Думи плахи пробиват стени. ...
Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ...
Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си. ...
Настъпи денят, в който мога да те погледна право в очите и да ти кажа – Мога без теб.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа, всичко онова, което тая в сърцето си толкова дълго време.
Вече съм достатъчно силна, за да ти кажа колко ме нарани с всичките си изневери и безброй лъжи.
Вече съм достатъчн ...
Ако всички наши "вчера" и всички наши "днес" водят към смъртта, то тогава животът наистина се обезсмисля. Това е една от великите провокации на Шекспир. Въпросът е какво да правим с нашето "днес."
"Днес" нещо се е променило. Не е същото. Голям ден. А утре ще започне промяната с бързи крачки. Вероятн ...
П О С Л Е Д Е Н . . .
____________________________________________
В памет на художника Едмонд Агоп Демирджиян,
чийто кратък живот премина като картина на
Салвадор Дали... ...
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
"Научи се очите да се смеят, когато се пълнят със сълзи" - На това се опитвам да се науча, някак трудно, но постижимо все пак.
Всичко е толкова "спряло", сякаш времето тече, но аз не го усещам, сякаш хората минават покрай мен, но не ги забелязвам и всички ми казват "Времето лекува, опитай се да не м ...
- Ръцете ти, протегнати към мене,
са вазата, в която ще ме сложиш...
Красив е този жест, до невъзможност!
Оставам с тебе, да, оставам с тебе!!!
- Ръцете ми, протегнати към тебе, ...
Единствен
Той! Той е единственият, който ме накара отново да изпитвам чувства и запълни празнотата в душата ми. Толкова дълго време аз бях неспособна да чувствам. Не ме вълнуваше нищо друго освен "Пари, Пари...". Бях тяло, но без душа! Смеех се, но без чувство. Бях същество, чиято единствена грижа б ...
Тъжна сълза падна от очите,
в мрака се скриха чувствата самотни.
Открита сянка в тъгата на лъчите,
цветове в дъгата остават пак безцветни.
Валят само огньове в полумрака, ...
Странно е в мен
Ти си толкова близо до мен, до моето сърце,
а аз не мога да те имам - животът всичко ми отне!
Виждам те почти всеки ден,
а ти се държиш толкова странно с мен. ...
Тръгнах си и бях наивна. Мислех, че не губя нищо.
Позволих си да направя грешка и в същия момент изгубих всичко.
Липсваш ми и го признавам
и всеки ден за глупостта си съжалявам.
Ужасно искам времето да върна, ...