ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО 1972.
Елица не беше днес на работа. Събуди я петелът на комшиите. От известно време се канеше да посети дядо Иван, но все отлагаше.
„ Днес ще ида!... Те страдат като мен. Хората се отдръпнаха от тях, а дядо Иван, казват, че от леглото не е ставал след инсулта.”
Сложи сушени ябъл ...

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен. ...

Искам да плача,
да плача,
да плача,
и сърцето ми всеки път да изскача.
Иска ми се да не бях се родила, ...

Розите замръзнаха...
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...

Огънят изгаря нечистотиите и има свойството да очиства. На представеното тук “Закрилно огнено заклинание” трябва да се гледа като на МОДЕЛ - словесен и образен модел за ОЧИСТВАНЕ ОТ ДУШЕВНИ И НООСФЕРАЛНИ** НЕЧИСТОТИИ.
Извикваме, например, мислено в кръга около огъня нашите близки хора. И после произ ...

Осъден бях на хиляди неволи.
Приписаха ми много грехове.
И съжалявам, че мълчах... Защо ли?
С това спечелих само врагове...
Ала опазих част от свойта гордост. ...

Защо е толкова трудно да се усмихна днес,
защо не искам с очи света да преоткрия,
защо мирогледа ми го няма днес,
защо щастие на искам да открия?
Не мога да престана да говоря за живота, ...

Когато си мислиш за мене - ухая.
Разлиствам се, дишам на глътки, цъфтя.
И вятърът с гъдел ме бута към Рая -
пониквам във цвете на име Жена.
А жаждата в пръсти се стича и хапе, ...

Развей, развей туй знаме !
Запей, запей последна песен!
Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !
С перото с кръв нашия завет възпей,
че звънът камбанен разтрепери Портата. ...

Пролет
Пролет! Всичко е зелено.
Птички пеят. Деца навън се смеят.
Цветя срамежливо главичките подават.
Лястовички малки в гнездото шават. ...

За всекиго си бял площад
Сред руините на античния град
Вехтото и новото време
Мерят с изпотени мишци
Узрелите камъни на възрастта ми ...

Откривам щастие в икона.
Тъй бледа, истинска и стара.
Изплакана, изстрадана и гола.
От сълзите във очите натежала.
Събрала мъката. На всички. ...

В една сълза
за миг се аз превърнах.
Загърнах си сърцето
с пелена.
Обгръщайки го нежно, ...

Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги, ...

Какво сега? Боли те?
Пак ли те разкара, като куче?
Ах, мила, колко си наивна,
щом вярваш в копия на Дуче...
Сълзите ти напълниха бадемовите форми, ...

Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...

Когато съм тъжна – Ти си там.
Когато заплача – броиш сълзите ми.
Когато се усмихвам – се усмихваш с мен.
Когато заспивам – пазиш ме.
Когато се събуждам – до мен си. ...

Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...

Спри се и дишай дълбоко
в бездна от реалности,
с полет над магнитно море
докосни своето сърце.
Викни името на вятъра, ...

Празна душа
„Идва! Бягайте!”
Ангелите бели бягат надалече.
Смъртта... тя идва вече.
Ти... ти някога беше дете на светлината, ...

Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...

Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата, ...

Най-дълъг е пътят до тебе.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи ...

Е, няма как -
и днеска мина като вчера,
а утре ще е скапаният днешен ден,
във Брайловата нощ любов намерих,
тя сякаш беше писана за мен. ...

Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли ...

Влюбен
Буден съм, но може би сънувам?!
Поезия живота ми допълва.
Не мога в стиховете да ревнувам,
защото любовта ми все е първа. ...

СЪРЦЕТО ГРЪБ НЯМА
На всички влюбени с любов
***
Любов нечакана стои на прага
и гледа ни в очите мълчаливо, ...

Soldier of Love
by Sade
I've lost the use of my heart
But I'm still alive
Still looking for the life ...

Сражение
Предаде се!
Развявайки
червените си прашки
над главата си, ...

Опустели, алеите
тъгуват
в есенния парк.
Замръкват клоните
в меланхолия ...