По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля, ...

Ако наистина ме искаш
Сърцето ти не спира да се лута
и все не може да открие любовта,
и пак объркало е пътя,
който води до моята врата. ...

Обичам те нежно,
любя те страстно,
мое Слънчице прекрасно!
Очите ти целувам,
ръцете ти жадувам... ...

КОШМАР
Затваряш очи,
заспиваш,
сънуваш
грях, срам, вина, ...

Пронизващ писък в планината
разтърси върховете на елите!
Разтресе на земята дълбините!
Разцепи камъка в скалите!
Продъни го! И го превърна в пясък! ...

Денят си отива.
Слънцето залязва.
Нощта бърза.
Писък тишината прорязва.
За някои идва раят - ...

* * *
„Крадецо...”
Твоят шепот
раздира тишината.
Събирам нежно в шепи ...

Огнено зарево,
океан – синя вода,
вълна – ураган
с послание...
Изпепеляващо, ...

Магаре
Кой реве така на двора,
с всички сили, без умора?
Арията му комична
на скрибуцане прилича, ...

С какво онази вечер бе различна?
С престъпността на осъзната истина?
Или с греха на мисълта себична,
отрекла пулс, безкрай и смисъл?
А утрото? С какво се отличаваше? ...

Тъмна стая, стичащи се дъждовни капки по стъклото, а в ъгъла на леглото се е сгушила ТЯ! Самотата беше обгърнала всяко кътче в нея. Остана само надеждата.
Скрита на най–тайното място – тя напомняше, че и за нея има любов и за нея има човек, до който да се буди и заспива, някой, който да я обича исти ...

Понякога сме гневните Балканци.
Понякога преливаме от милост.
Завиждаме си, режем си "квитанции”.
А в друг момент сме обич и закрила.
Понякога се целим с тежки думи. ...

Навестяваш ме всяка нощ
в съня ми.
Тихо пристъпваш бос,
с наметало от нежност.
Носиш ми ръцете си уморени, ...

Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм самотно - мислеше си растението, като гледаше поникналите тревички. Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - ...

Мога да те забравя, ако поискам,
мога да бъда хладна като лед.
Мога по всяко време да си отивам
и да се връщам отново при теб.
Мога безмилостно да те зарежа, ...

Тежко гюлле държа в моите ръце,
на бойното поле, близо до малко селце,
откривам война на живота!
О, ти, майко робиньо,
небето вече не е синьо... ...

От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини ...

ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО
_________________________________________________
Каквато и любов да ги свързва,
мъжът и жената винаги си остават
чужди един на друг... ...

когато в Теб
любима
има влага
и усещаш облизващи вълни
настръхнали вулкани ...

Нещо като трибют към Depeche Mode. Оригиналът на Depeche Mode e една от любимите ми песни. Дано ви хареса начинът, по който съм се опитал да я изсвиря!

Мотая си се тези дни из града, шматкам си се доста професионално (отличничка съм в тази дисциплина!) и блея по витрините. Набелязвам си разни глезотийки, които знам, че няма да купя никога, но пък е сгряващо да си помечтае човек.
И изневиделица пред мен се материализира едно циганче. (Съжалявам, ама ...

Безсъница
На края на света, в дома на слънцето,
с избухващи в прозорците пожари,
душата ми раздира се в безсъница,
която по клепачите ми пари. ...

Ти знаеш ли как те жадувам,
мечтая, желая...?
Не мога!
Не мисля!
Не искам да зная, ...

Ако дойде ден нечакан
и минало сме аз и ти,
ако дойде ден сега зловещ,
още ще ме помниш ти.
Аз няма да изчезна ...

... сънят ми
не достигне
и капки кръв
се слеят
с тишината ...

Беше измислица
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна. ...

ЗОВЪТ НА МАРИЯ
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...

Диагноза "поезия"
(рефрен за малка песничка)
Тази сутрин
небето е толкова синьо,
тази сутрин ...

Е, и?
Поглеждам в огледалото.
О, ужас! Коя е тази там?
Не те познавам, отиди си!
Защо си тук, не искам и да знам. ...

Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...

Преметна през рамо и този ден.
Дишаше...
Отвори тефтера, зачеркна ненужното,
и го записа отново...
Закрачи пак бавно към себе си - ...

Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.
Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведе ...

Когато са се сблъскали
"надеждата" и "отчаянието",
получили се реакции психични
в сърцето на егоистичното!
А егоистичното всеки го познава , ...

Мъката, когато проговори
Маруся беше седнала на шезлонг в близост до басейна и гледаше в една точка на водната повърхност. Тих ветрец галеше лицето и раменете й, но тя така и не усещаше неговата милувка. Тъжен, много тъжен се оказа нейният живот през последните години. Чувстваше се ужасно остаряла, ...