посветено
Ледена дъга
След ледени думи погледнах небето.
Студеното слънце изгря.
Отдавна студено, лъчите му светят ...

В сърцето ми ти влезе изведнъж.
Очаквах те, а неочаквана дойде.
Не знаех, че чрез ласките на мъж
ще ме оставиш без сърце.
В душата ми ти влезе изведнъж. ...

И тази нощ дойде в съня ми
и пак се сгуших в твоите ръце.
Докоснах те, трепереща от страх
да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.
И вплетох пръсти в твоите коси, ухаещи на Пролет, ...

Това надграждане ме прави нестабилна.
Като обърната надолу пирамида.
Върхът е здрав. Основата се срива.
Вървя към теб, а всъщност си отивам.
А чакам още. Може би съм луда. ...

Изгубих те, а даже не съм те притежавала.
Болезнено е, щом фантазиите на прах превръщат се.
Влюбих се, когато снеговете натежаваха,
сега декември е и снеговете пак завръщат се.
Горчиво е и онзи вкус на гняв на устните ...

Исках да съм цвете,
да ме милват всеки ден твоите ръце,
да ме гледат зиме, лете
твоите очи - чисти, като детско сърце...
Исках да съм птица, ...

Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама? ...

Защо се въплъти чрез мен, поете?
Нима достоен съм за тебе аз?
Усещам – в ритъм бликат стиховете,
в душата ми преливат всеки час...
Видения от времената стари ...

Попаднах
в света на големите
... някак внезапно,
не е толкова весело,
... както очаквах!

Докато се къпя и водата от душа умива кожата и косата ми от мръсотията, в мен се раждат най-разнообразни идеи.
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...

ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...

Вместо храна, на масата сложи
коктейл от розови мечти.
Хляб да бъде радостта,
вино да е любовта
към този, който кара ...

Ухание на мед
и свещи във нощта.
Витае днес навред
уют и топлина.
Прозорчето блести ...

С Ъ Л З А . . .
_______________________________________________
На Маестро Райсън
После.
Толкова после... ...

Когато в линията се загубиш
във глас със ритъм непознат,
във който неизбежно ще се влюбиш…
О, да! Така звучи грехът!
Когато тихо се откриеш ...

Танцувай, млада циганко, танцувай,
в умора свойто тяло ти разпни...
с движения и с поглед развълнувай
мъжа обичан с нежните очи!
Разкъсвай се във танца полудяла... ...

Момчетата често ходеха в полето. Поставяха капани за птички. Ловяха ги и ги носеха на един човек. Той им даваше паричка за всяка птичка.
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колк ...

Търсих любов,
намерих любов,
чувствах любов,
пях от любов,
писах за любов, ...

Решава Гого задачи,
не знае таблицата обаче.
Умножава и дели,
отговори с гума три,
връща се и проверява, ...

Нуждаех се
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена ...

- Ало, Кате?! Здравей! Как си, чакай да ти разправям за моя... Не, не за любовника. Трай ма, да не си посмяла... само на теб съм казала. А, май и на Сийчето. Що, тя клюкарка ли е, верно? Сериозно ли ми говориш? А после се чуди защо си няма гадже, ами тя от клюки кога да си намери, ми кажи. Та ти раз ...

Не, вече не искам никой да знае
за моите радостни времена и мигове,
за моето щастие, успехи случайни,
за моите музи или за моите стихове.
Не ми и трябва да казвам изобщо, ...

Когато потъмнява небосвода
И натежават твоите клепачи
Нима отново ще заспиш самотна
След ден изпълнен с нерви и задачи?
Нима във графика ти ежедневен ...

Звучи невероятно вярно,
в Живота стават Чудеса,
явяват се понякога, случайно,
на вярващите в Бог и в глупостта.
Звучи вълшебно и е истина ...

Вместо теб
Къс желязо целувам
Жив съм съществувам
Вместо теб
Него в ръцете държа ...

Наричаше ме "загубеняк" и изградих сърце на шампион.
Казваше ми "глупак" и придобих титлата Дон.
Мислеше ме плячка и станах звяр,
скромен по душа, по призвание съм цар.
Не знам дали ще повярваш, но където и да си. ...

Няма лъжа, няма измама. Вече е пладне, аз лежа прикован на леглото, чутурата ми тежи като оловен топуз, а завесите пред очите ми са паднали като железни порти и няма никаква надежда да се вдигнат скоро. Разбирам, махмурлия съм. Значи трябва да ме боли глава. Да, да боли. Значи имам глава. Мисля. Вче ...

По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...
Да те обичам е моя съдба, изгубена...
По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...
Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...
Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък... ...

Тези порочни забавления, тези еуфорични състояния... Мислех си, че ми харесва и малко по-късно се усетих, че го правя просто по навик, за да бъде ежедневието ми нормално. Грозна картинка - всичко е изкривено. Напукани са ми устните, но продължавам да водя безсмислените разговори с хората около мен. ...

Полегнала на твоите гърди, Земльо,
аз съм спокойна, че щом заспя
родопските чанове в мен
ще ме събудят.

Любовта е преходна и миражно далечна
и затуй ти се вричам във приятелство вечно,
в най-красивото име и най-нежното цвете
пред което немеят на Олимп боговете!