"Пламъкът"
Влезе ти под мойта кожа,
разтопи ме като лед
и научи ме да чувствам,
но не виждам аз напред. ...

Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...

Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...

В черна сянка се превръща лудостта,
а насмешката - в давещо пространство
на пръсти свити, непознати,
идващи те пак да ме ограбят.
Колко още ще стена в нощта? ...

СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...

Светът не свърши. Слънцето изгря.
Подобно паяжини, миглите ми просветляха
във карамелените длани на деня,
врабчета гладни от любов умряха.
Какъв килим от есенни листа, ...

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.
Не са ми вече интересни
осветените излитания. ...

Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...

Гърдичките на любимата са черешки
на тортата на всяко вдъхновение,
летят си Музите без дрешки
и на поета носят му вълнение.
Видяли ли сте Муза с поло ...

Не ми говори за след пет години.
Не ми говори за белези от одраскано.
Не ми припомняй, че няма да те имам.
Не си мисли, че прехвърчат куршумите ти безопасно.
Не ми говори, че в мен не се целиш, ...

И се събудих
В приятното и топло
Мърморене на невидими птици
Сънувах
Че съм нов ...

ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял... ...

Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...

Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...

След сто по сто години
Не може да ми отнемеш,
тази нощ, до онази камина,
целувам те въпреки, че ме
нямаше цяла година. ...

С нов имидж
Слушай ме, браточка,
от днес слагам точка
на всяка простотия...
Не съм вече от тия, ...

Тази сутрин мъгла планината закрила бе
и далечните къщи във нея се губеха,
и хората – рано събудени.
От нея вдишвам, а погледът ми бистър е.
Тази сутрин беше изгряло ...

- Така ли се отплащаш за това, което направих за теб? - чу се гласът на Стефан. Двамата живееха четири години заедно, но не бяха сключили брак. Нещата вървяха добре, докато един ден той разбра, че тя вземала от парите му и ги давала на детето, което беше родила. Тогава не познаваше Стефан. А сега, о ...

Толкова много целувки останаха в нощта преди да разбереш, че тръгвам вече. След прием беше. Ти - щастлив от погледите върху мен. Аз - не. Позирах. И защо ли? Знаех вече… Обичах те! И тази нощ! Раздадох ти се цялата. И тръгнах си с дъжда. Валеше... като из ведро. Дали си спомняш? Все... едно...

ВЕНЕЦИАНСКИ ГОНДОЛИЕРИ
______________________________________________
На сеньора Лоджетта Сансовино.
С уважение!
И признателност... ...

VІІ
Пак зимата белите дрипи
прибрала от земната шир.
В дърветата сокове скрити
напъпили в цвят най-подир. ...

КЪМ МАСТИТИТЕ ПОЕТИ
По-тихо!
Говорете по-тихо!
Не си късайте гласните струни, поети!
Ние, дето сме под билото, ...

О, безумно глупава Любов,
тъй сладка си в мечтите Ти.
О, безумно глупава Любов,
как Ти позволих сърцето да плениш?
В сините очи погледна ли, ...

Какво бе самотата? Нещо, съпътстващо всеки човек, поне няколко часа през живота му, а имаше ли такива, които бяха обречени да страдат за това. Имаше ли щастливи, има ли хора, които имат пълноценен живот?
Смъртта идва рано или късно, достига всички, бедни и богати, крале и просяци. Но не е важно какъ ...

Деца
Родени сред мечтите живи,
деца, заченати с любов,
върху лицата ви красиви
аз виждам нашия живот. ...

Това съм аз.
Дори и да е малко странно,
все пак съм аз,
защото огледалото го казва.
А дали съм? ...

Балканът ме пази.
Нощ ще съм днес.
Тихо песен ще пея
в негова чест.
От извор ще пия, ...

Сега хората ми пишат,
но не пишеш ти...
Липсват ми твоите красоти,
с които сравняваш ме ти...
И сега така е всеки ден, ...

Take a breath, take it deep
Calm yourself, he says to me
If you play, you play for keeps
Take a gun, and count to three
I’m sweating now, moving slow ...