Сънлива е...
прозявката ù - нежен лъх -
помахва на лятото с вятъра,
а от косите ù златожитни
вали роса... ...

Бих дала всяка
мъничка частица
от бледото си съществуване,
за да мога пак
да те докосна, ...

Аз знам защо си толкова красива -
защото моя вече ти не си,
едва когато нещо си отива,
оценяш го напълно ти.
Обичах те от все сърце ...

А може би, исках душата си.
Направих го сама.
Понеже вампирясах.
Взех си ножица назаем.
Да е остра. Безпощадна. ...

На края на деня, когато единственото, което искаш, е да си с човека, когото обичаш, ти се сервира, че не може. Защо ли? Ами къде къде по-важно е да се пие. Да се налива бира след бира и облак след облак... До къде се стига така?
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...

Ако вятърът си няма арфа.
Ако птиците нямат крила.
Ако малки деца са без име.
Ако има в света само студ.
Ще ги нахраня с думи. ...

За миг ни лъхна топъл вятър,
погали ни и отлетя...
Остана тръпката позната -
магията на любовта,
дарила ни със прилив странен... ...

Maria Elisa Camargo - "Ay amor"
Dejame decirte, que yo muero por tenerte a mi lado...
Dejame quererte como yo he sonado.
Dejame adorarte por un solo segundo.
Imposible y tragico, eterno y magico. ...

Electric Light Orchestra – Ticket to the Moon
Remember the good old 1980s?
When things were so uncomplicated?
I wish I could go back there again
And everything could be the same. ...

Your words burn
they're melting
what we had
I'm breaking down
No reason, no warning ...

II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш, ...

Като дървото на заблудата
тя ражда блудници за изкушение
на глутниците от мъже

Жалки сме, нали?! Така сме жалки -
изгубени в човешки смешните тревоги
и във феерия от прелестност, тъй малка
на прозореца ми Бог те е проводил!
Животът ти може би за ден и ще отмине, ...

Исках... ала не можах...
Молех... ала не успях...
Щастието се постига с двама души,
не с половин душа!
Обичах... да вярвам в нещо и в някого... ...

Нощта е по пътя си спряла,
на прага на есенно утро.
На пътека си мрака постлала
и песен със сълзи запяла.
А тез' сълзи в роса се облекли ...

Татуирай с устни моето име в кожата й,
много ще я заболи.
От много време знам за теб и нея,
правя се на сляпа, но се владея.
Вкъщи ми мирише на нейния парфюм, ...

Каза две думи, а тъй не разбрах
ти ли сгреши или аз тъй видях
думите, сякаш изписани в мен.
Думите станаха моят рефрен.
Пея ги тихичко, после на глас ...

Дали ще вместя всичко,
в тези няколко реда - не знам,
но искам да ви кажа едничко,
искам да съм отново там!
Искам отново да живея, ...

Твърде хубаво, за да е истина.
Едно момиче, счупено краче, един Тeam building, едно легло, малко разсеяни погледи и твоите кафяви очи. В миг, докоснах устните ти с моите. Целунах те, просто ми се прииска да го направя. Хареса ми вкусът ти и тези целувки, ах.. целувките, най-опияняващите, подлудяващи ...

Видях те да се разхождаш, бе самотна сякаш - така и се запознахме. Твоите очи блеснаха, усмивка се появи на лицето ти. Ти дори поиска света от мен с погледа си.
Искам да знам всичко за теб, искам да сме като Ромео и Жулиета. Може би след първата ни вечер, може би тогава ще се влюбиш в мен. Обаче, ко ...

Да разкажа.
Какво да разкажа?
Колко пъти бях твоята кучка?
Колко пъти ме пращаше в ада -
Раят не бил за блудници. ...

Умирам всеки път, щом не си до мен,
ала, когато те видя, се връщам към нов живот!
Живея само за теб, обич моя, тъй далечна,
но когато знам, че те няма до мен, умирам!
Спри, моля те, тази злочеста болка в мен, ...

Звездичка си ти в небесата,
но най-ярката за мен...
И слънчицето във водата -
закачаш скучния ми ден!
Калинка мъничка си ти в тревата, ...

Живеем временно в безвремие,
живеем вечно за мига,
животът е една илюзия,
с която вечно сме в борба.
И тъкмо мислиш, че повеждаш, ...

Аз може и млад да умра,
но след себе си ще оставя следа!
Следата я търси в твойто сърце,
когато аз се изгубя във вечността.
Тогава и само тогава ...

Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно! ...

Когато мисля си за теб, е топло
и през усмивка виждам реалността,
откъснах роза, тъй омайна -
подобно твойта красота.
Бавно залезът настъпва, ...

След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше ...

Някога протягах ръце и търсех радост,
но тя до днес от мене главата си извърта.
Аз нямам вече сили, усещам лека слабост
и ставам все по-бледа... и някак все по-мъртва...

Тъй близък си,
а далече във времето,
разделя ни цяла епоха...
Ти с устрем превземаш
незримите ...

Посветено на София...
И, значи, така се получава...
Изненадите отново ни докосват.
Когато буря се задава,
колко ли от нас вървят си боси? ...

Защо понякога е трудно,
защо животът е несправедлив?
Защо отегчаваме се бързо
и мечтаем за свят по-красив?
Защо любовта започва с целувка гореща, ...

Не ми се щеше никак по мен да се увличаш.
Но така е със мойто така фатално привличане.
Пет минути с мене -
всеки е готов на жертви.
Мога да си издействам секс, ...

- Катя!? – учудено и питащо каза той името ù - здравей! Какво правиш тук?
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – ...

Не идвайте вече,
матинèто приключи.
Няма кафе,
а чаят замръзва...
Буря от сбогом ...

Живеем живот на промоция
в лъскаво-жълта игра;
безкрайни години гаранция
за щастие има сега.
Спестявах от своите чувства ...

Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана. ...

Обичай ме, обичай ме тогава,
цялата любов в света ми подари.
Любовта щом искрено се дава,
тя завинаги във нас гори.
Не могат да я угасят потопи ...

Мръсен дим, засмукващ въздуха.
Отъпкан асфалт.
Безшумна тълпа.
Ден за ден… безвремие.
Няма зелено, няма и синьо, ...

Историята на писателя Грималди
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...