СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...

Искам нещо да ти кажа....
не знам вече колко пъти опитвах да го изрека,
но все нещо ме спираше,
събаряше ме от върха,
защото, тъкмо да повярвам, ...

Катурна се кандилото
на старата година.
Пресъхна ми мастилото,
затуй ще пиша с вино –
за хилядите дяволи ...

Всеки един от нас си задава въпроса дали все още вярва в Дядо Коледа. Дали съществува? Но има и един момент, през който преминава всеки един от нас, тъй като е тежък, някои се повлияват от това и спират своите вярвания във всичко. Защо трябва да става така?... Защо трябва всеки един от нас да бъде п ...

Доза живот
Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си
и се зареждаш с нова доза смях. ...

По пътя...
дето
минали животи
все още дишат...
И от пръстта ...

Стая... Четири стени... Навън - сипещ се сняг...
Запалена цигара... Чаша вино... Самотен праг...
Свещи горящи... Коледна украса... А тя сама...
Непознат глас "На Коледа стават чудеса"...
Стрелките минават... Пълен вече е пепелника... ...

Липсваш ми. Ужасно много,
липсваш ми емоционално.
Макар че си при мен и мога
да те докосвам аз реално.
Целуваш ме. Прегръщаш ме, ...

Студено е. Вали. А в мен е топло.
Сегашните ми чувства не болят.
Разливат се по вените ми кротко.
Мечтани думи за любов шептят.
Музика са. Пеят. И с нежни трели ...

Предадена
В свят на омраза и лъжи,
сърцето ми за някой пак тъжи,
сълзите в шепите събирам...
Знай! За тебе аз умирам! ...

Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...

Колко съм далеч! Мисля, че този път прекалих и отидох прекалено далеч. Сигурно заради омразата към онези вечни дървени философи, които само говорят, говорят, говорят и не само че не излизат от черупката, но още повече се затварят в нея. Може би от егоцентризъм. Може би от страх, може би и заради теб ...

Разпилени коси, не от вятъра...
а от въздух, изтръгнат със стон,
впити устни,
наполовина прехапани
и магия ли беше, или сън? ...

Без милост са пръстите,
протегнати за допир…
Безнадежден е шепотът.
Косите ми, флиртуващи с дъха ти –
безумната игра на нереалност. ...

Успехът не се измерва с резултата от свършеното, а със степента на овладяване на самонадценяването.
----
"Ние няма да разберем колко можем, ако не опитаме" е призив, който е съвсем верен. Тънкостта на неговото прилагане е в това, най-първо да опитаме да разберем колко вярно можем да се самопреценим. ...

Аз, непоправимият оптимист, сякаш прогледнах и се смразих...
Господа политици, вижте тези, които вече двайсет години ви гласуват доверие!
Вижте ги! Старци, с угаснали погледи от мизерното и жалко съществуване, се движат като сенки. Надеждата, която ги крепи е, че края наближава. А тези, които идват ...

Дълго, дълго сбогуване -
разпилях се - пепел от урна.
От малка китайска капчица
къщата се катурна.
Като мишена от ламарина ...

Змеят огледа хубаво момичето, изпусна облаче сивкав дим през ноздрите си и намести опашката си по-удобно. Чудеше й се. Как може изобщо да мине през акъла на едно такова малко и нежно същество, че може да дойде тук. А и да му поиска ябълката на всичкото отгоре. Каква наглост. Само заради това той вед ...

По брега на морето – по дамбата,
две ръце се сляха в нощта.
Не за пръв път и не за последен
нищо не си обещаха.
Той - нечий, но неин, тя - по-нечия, ...

Две сенки дълъг танц играят,
преплетени вървят към вечността.
Животът сянката водач е,
смъртта е нейният палач.
Лъжлив, синхронът, заблуждава, ...

Сини очи
Сърцето ти е разбито, за твоя изненада.
Писнало ти е да плачеш за сините очи.
Уморена от живота и неразбрана...
По-добре помисли. ...

Зарити в сърцето
въглени от ласки
спотайват се додето
душата е с маска.
С устните разровени ...

(лаконично)
Ти
си в мислите ми,
аз съм
в твоите. ...

Душата ми е черна, по-черна от катран,
по-властно те обсебва тя от лудост,
за нея няма скрупули, ни свян
пред Бог дори, какво остава пък пред тебе.
Докато се усетиш, тя ще е изпила ...

Разбрах едно - обичам те,
как се случи и аз не зная.
Разбрах едно - ти си моето момче
и с теб искам да съм до края.
Разбрах едно - жадувам те, ...

Когато до разливност те обичам,
преляла в устиетата на сто реки.
Сълзата си немирна в шепа скривам.
Не искам да разбираш, че боли.
И тичам към морето с пълна сила, ...

В живота му - сълзите и скръбта,
на масата до него все празнуват,
тровят го със своята злина
и душата му завинаги погубват.
Пък той, нали е домакин, ...

Посока
Отварям широко очи…
Стоя сред мъгла…
Гъста и бяла…
Обгръща ме, усещам я да ме докосва… ...

Вечеря, свещи, а на масата - двамина,
Луната ми нашепва, че единият съм аз,
а срещу мен седи, усмихната свенливо,
вълшебна фея, като в приказен колаж.
Че е красива, аз прекрасно осъзнавам, ...

На едно високо, високо дърво птичка сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите ù. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет. Ден-два малките прелитаха с майка си до близките клони. Нямаха търпение да полетят по-далеч.
Само най-мал ...

За теб съм по-красива с усмивка фалшива?
За теб съм по-красива с усмивка фалшива?
Но не ми се иска сълзите да изтрия?
Една усмивка нищо не би заличила,
щом толкова болка зад себе си е скрила. ...