Най-мрачно е преди разсъмване,
когато огънят изтлял е в пепелта.
Студът се свива за последно в храстите.
Зелено-синкаво-стоманените планини угасват.
Луната се стопява със метален блясък. ...

... Замълчи, любов!
Не казвай нищо -
знам, че те боли,
но чуй как и
моето сърце тупти - ...

И ТЕ КАТО НАС...
Българският език е най-точният език,
на който могат да се предават окултните закони и
Словото на Бога, защото българският народ
е най-древният народ на земята. ...

Тихичко навън вали, вали,
дали снегът ще затрупа
твоите следи,
дали така по-малко ще боли…
Валят малките снежинки, ...

Снегът беше пухкав и лек и галеше лицето. Калина се опитваше да си хване снежинка, но кой знае защо, все не успяваше. Едва докоснали студените ù длани, се стопяваха и се превръщаха в капчици вода. Но пък беше толкова хубаво да си играеш и до танцуваш между тях. Въздухът миришеше на свежо и Калина ди ...

За мене ти остана непознат...
И чужд си... все така!
И грешна си отивам, нежелана!
... Или пожелана, но със страх!
Тази моя Любов си отиде, ...

[21:29:06] Nelly Gospodinowa: васил ти праща поздрави
[21:29:12] Nelly Gospodinowa: :)
[21:29:22] Mia: mersi:Положи в оределите му клони
Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса, ...

Посееш ли, ще пожънеш,
помогнеш ли, ти ще получиш.
А защо тогава все се молиш
на човек да случиш.
Щом съдбата връща доброто, което си направил. ...

Кактус
Изрониха се всички чудеса.
И празниците зъзнат вънка слепи,
понеже под беззвездни небеса,
щом огън не кладеш, не сбираш пепел. ...

Бели лица, бели ръце
и устни начервени добре,
бели дрехи, черна сцена -
хора странно променени
и движещи се по незнайни схеми. ...

На златен поднос с кристална украса,
с брилянти засипан от ангели бели,
слова най-жестоки, без капка гримаса
разкриваха тайни в тъга избледнели.
Отнетата радост заменяха с жал, ...

МОМЧЕТАТА
„Определение за момче: малоумно и отвратително изродче, което мисли само как да задоволи малкото гнусно нещо в гащите си.”
Оставих молива на масата. Бях ядосана, не – бясна. Как ми се искаше да мога да убивам с поглед… Щеше да е чудесно.
Усещах как вътре в мен се надига един кръвожаден звя ...

Пак не спя...
Луната самотна ме вика...
Всяка нощ аз до нея летя
да я завия със звездна завивка.
И звездите, една по една, ...

ГОБЛЕН
Радостта е кръгла. Като гергеф.
И в къщичка изваяна любов
под падащата усмивка на фенера.
Почакай тук! Ограбената сянка ...

Тактуват дните своя такт.
Затягат в бримки мигове в каданс.
В мълчанието ми се ражда шанс,
да бъда твоята любов - реалност.
Да се издигна до звездите чак ...

Сътворих мечти от пясък
и покрих ги с пареща коприна,
от сълзите си им дадох блясък,
мъката сама през тях премина.
Сътворих море от сълзи ...

Измина доста време,
откакто разделени сме аз и ти.
Но дали влюбен си в мене,
или изстинаха вече чувствата ти?
Броя дните, прекарани без теб, ...

Кръговратът на живота
Когато ти тръгваше,
аз се връщах.
Когато се виждаше,
едва започвах... ...

Мракът спусна черната си пелерина
и градът заспа.
На небето грее чудна месечина
и с вълшебната си сила свети тя.
Хора закъснели бързат ...

Когато вярваш в някого, образът му в твоите очи е с ореол, грейнал, сияен, омаен. Този Някой може да си играе с теб и с доверието ти, но ти да оставаш щастлив и очарован в своята заблуда… Този Някой, за съжаление, не е един. А ако беше - какво пък, всеки греши?!
Само че този Някой го срещам постоянн ...

Следобед, блед и анемичен,
а някакво слънце усмихва се превзето…
Онзи облак въобразява си, че е различен,
но е до болка скучен, както всяко сиво нещо.
Вятърът довява викове и шепот ...

на коледа
се случват чудеса
родители
от женени
разведени ...

в началото смятах
че усмивката му е служебна
но като гледам
как тананика
между нацупените ...

Зад маската, закриваща лицето ти,
проблесна лъч от бяла светлина,
прободе без да извести сърце ми
и сега стои немирен в моята душа.
Поисках Бог да прати моя зов. ...

сънувай ме и
после от пот
студена се събуди
обичай ме и
от страх ...

Коледа, а слънце грее!
Гледай само как искри
и навред лъчи пилее!
Този сняг къде се скри?
Вместо зима, пролет сякаш ...

Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...

И завист, и злоба в никой и всички.
И всеки готов е на нищо и всичко.
Да бие, да беси, да дере и псува,
само и само с пари да купува.
Да кара и има коли и хотели, ...

ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА
Пораснах аз и вече съм голяма,
а "бибата ми" в шкафчето остана.
Ох, милата, дали за мен тъжи
и спомня ли си "бебешките дни"? ...

Всички ледени думи искрят във акустика,
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...

Пет дни от Игнажден насам,
ме мъчат болките, дърводелецо.
Дай ми в шепата си малко вода,
накваси ми устните,
да ми стане по-леко. ...