5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дре ...

МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...

Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...

Ню Йорк
Имение Роуз гарден
16,00 ч.
Една черна лимузина приближи желязната масивна врата на имението и спря. Шофьорът Били подаде звуков сигнал с клаксона. Автоматичната врата постепенно започна да се отваря. Колата потегли бавно и след един десен завой спря пред входа на къщата на Ричард Стоктъм.
О ...

Не кръст, подарък е споделеният пламък.
Да можеш да се усмихнеш. Да трепнеш. Да стоплиш.
Да чуеш, че усмивката ти стопля.
Не огън, живец е съзвучието на мисли.
Да можеш да прегърнеш. Да затаиш дъх. Да притихнеш. ...

нека душата -
сърцата и свята -
и любвебогата

Не знаех, че съм изгубена, докато не ме намери.
Преди Теб имах такава болка в сърцето от раните, които светът ми причиняваше всеки ден, бях се обградила с каменни стени, които Ти със Своята любов строши. Спря кръвта и ме изцели. Преди Ти да дойдеш в живота ми, нямах цел и се лутах без посока, но Бож ...

Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...

Която те създадох или ти мен
чуваш ли ме драга, кой те замъгли
и кои ветровете те носят понякога далече от мене
И къде ме чакаш на безлюден остров
Мили мой, съвестта си ти ...

Не искам никога да се събудя.
Щастлив съм в тази белота.
Танцува снежна пеперуда.
Сънят на приказна мечта.
Видях те, толкова красива. ...

Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...

Исках да стана аз голяма!
Слагах роклята на мама
и от нейното червило,
ах, бях дете наивнно.
Толкоз много бързах, ...

Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...

Пак ни лъжат мужици червени.
Заразени с червена боя!
Под - червеното знаме родени!
Със червена звезда на тила.
Те ни хвалят - червивото време ...

ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче. ...

невъзможни мисли
невъзможно леки
отдавна таени
бързо забравени
бавно намерени ...

Влюбен съм-въпрос ли е това?
Или е отговор-защо не зная само аз?
На мен се падна пак късмета-
баница в гърло да заседне!
Влюбен-това е въпроса, но не от Шекспирова пиеса. ...

Муден живот е по-човечен от задъхан.
Бърза смърт е по-хуманна от тромава.
Ако нямаше сексуалност, не биха били нейни разновидности.
Стокхолмски синдром е унищожена съпротива срещу натрапена зависимост.
Споминало, стресегашно, безбъдеще драматически времена.

Няма еднакви пристанища.
Няма еднакви брегове.
Има – еднакви параходи.
Има – еднакви дъждове.
Иначе дните си приличат ...

Чувства изливам съкровени
пред някакви овце заблени.
То май и аз съм си такъв...
Явно, много съм си глъф!
Да, търся някаква изява, ...

Новото
Ние чакаме какво?
Ново нещо - интересно.
А интересното е плод узрял.
"Круша" жълта, ароматна. ...

А след концерта – викове, аплодисменти!
И залата - на път да експлодира!
В салона полугласно във момента
„капацитет“ със тежест коментира:
„Каква снага, осанка! Цяла Нефертити! ...

Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...

Седнах днес напук на всичките лъжи
да разкажа що на съвестта тежи
на тоз платен драскател Омир,
за един ахейски обир
как във Троя войната свърши ...

На екрана – социолъжка. Типична патка. По едно време беше даже министърка на просветата .
Ето - солиден аргумент къде е коренът на бедствието в училище.
Сега била професорка – още едно доказателство къде е бедата в образованието. У нас се навъдиха толкова професори, доценти, доктори… Абе, трябва про ...

Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...

Водната стихия се издигна почти до облаците, а после се стовари с огромна сила в отворената паст на големия проход. Медната плоча вече беше натрошена на парчета, разпръснати навсякъде около космическия кораб. Стрелата беше пробила пода и огромна дупка зееше там, където предишния ден беше стоял Джъд. ...

Подаръци, желани от децата,
Добрият Дядко бе оставил под елхата -
за братчето ми вертолет,
за мене лъскав звездолет.
Когато денят се изтъркули ...

Учителко мила, със мисия свята,
как сълзи в очите изгарят душата?
Звънецът последен кънти във ушите,
сърцето се свива, изгаря тъгата.
Желания, страсти, емоции властни, ...

Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...

Като реакция на центростремителното се появява центробежното, но то не може да отмени главния центростремителен поток! Случващото се в съвременния свят изглежда тревожно, защото това са родилните болки за раждането на ТОТАЛНИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ!
Алчният за територии Путин, който в едно интервю се сравни с ...

Срещнах те случайно,
заради прищявка на Съдбата!
Беше красиво момиче,
лъчезарно, омайно...
Грабна ми сърцето отведнъж... ...

Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...

На Фобос една от двете луни на Марс, се скачи поредната пътническа совалка от Земята. От нея слязоха много хора, сред тях една малка групичка младежи завършили училище и вече бъдещи студенти в Марсианския минно-военен университет. Те вдигаха шум, пееха и се радваха, че са приети, вечерта за тях щеше ...

НИЩО НЕ СИ ЗАГУБИЛА
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Мракът,
от който си пристигнала,
бърлогата ...