Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.
Светулките не знам дали простиха ...

Смерть поэтам.*
Чтобы укрепить свою личную легитимность Наполеон Бонапарт плодил из своих полководцев и родственников новые европейские династии. Гордость императора, назначенный король Швеции Карл 14 Юхан, для наследственного приличия и династической прочности был усыновлен Карлом 13. Став королём, ...

Вярвай - ще свърши твоята тъга,
слънцето лятно в небе ще грее,
ще спре дъждът, ще има дъга,
вярвай и в живота си ще успееш!
От неуспех не се отчайвай - ...

Ще ти разкажа една история, приятелю!
Думите изречени от някой имат стойност,
те проектират в съзнанието картини,
карат умът да се зарадва, да мечтае.
За да се осъществят, е нужна сила, ...

Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта.
И усмивката, която чакаш, ...

Ние сме "НПЗГ и подобни".
И се считаме за потиснати, дискриминирани, гонени, недоразбрани, очернени и прочие от цялото това нетолерантно, тесногръдо, потънало в мухлясалите си традиции общество!
Но ще дойде и нашето време, ще видите! И тогава чак истинските демократични ценности ще могат с пълно пра ...

В небето, в светъл юнски ден,
грак гарванов остави дълга диря.
Градът отдолу вече е смутен,
въпроси неотложни го раздират,
а отговорът тук е, в този камък отвален.

И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...

Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...

Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...

Аз снощи вечер вино пих.
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...

Медитация
Размишлението е съзнание, то е на ума светлина.
Светлината тази пътя, пътища-пътеките показва - близки и далечни.
Предметите на живота, с които да се взаимодейства и работи може.
Слънцето, ума - на ръцете и краката работа дават. ...

Гара. Перон. Двама старци седят на една от пейките. Минава карай тях патрулираща двойка полицаи. Бездомно куче върви край релсите. Тежки пазарски чанти. Сякаш тези хора цял живот са пътували.
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следва ...

Митьо и Мето бяха набори. С малка разлика в рождените дати и голяма в местообитаването. Митьо се роди и живя в нормален панелен блок почти до нивята, Мето пък почти в центъра на града, в страта махала, която никой кмет не смееше да пипне. Роди се Митьо и се свря в две стаи и баня, Мето имаше неизбро ...

Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...

Тази нощ нямаше много сън. Елизабет не разбираше съвсем откъде се появи, но нуждата да го има, да го усеща в себе си, да вижда какъв ефект има над него, я караше да го буди отново и отново, и отново, докато накрая не го помоли да ги заведе и в съня. Трябваше да се увери, че все още е неин, да му пок ...

В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...

Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...

Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...

Очи... видение, истина... надежда.
Съмнение, копнеж, разлъка.
Тирания, подложена без чувства,
самота, тъга, сълзи.
Кой Дявола помоли... ...

Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова.
Бяла надежда за утрото- ...

Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата. ...

Ще се спусне скоро нощта,
ще изчезна в тъмнината аз,
с болката изпълнен е света,
страшна е човешката участ.
О, мила, чуй гласа ми тих, ...

Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...

Когато теб жадувам –
търся те в дъжда.
Когато диря тебе –
губя се в мъгла.
Когато теб сънувам – ...

Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...

Правителството ни се клатушка,
не защото някой го клати,
а защото външни сили слушка
и често сменя "резбата".

Като дете да бъда със очи,
отворени широко към Света;
сърцето ми да грее в светлина,
ръцете да създават красота.
Със вяра да живея всеки ден – ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...

Пясъчен замък строи си от лед
и от въздишки, и скрити мечти.
За разбито сърце не води отчет,
просто парчетата от себе си скри...
Тя е самотна, мираж сред пустиня, ...

Габи пусна бележката под вратата. Вярваше, че Петър ще изпълни желанията ѝ за деня. През последните месеци често го правеше. Не бяха и толкова претенциозни желанията ѝ – спагети, с риба тон или болонезе, ягодов сладолед и нова книга на Стивън Кинг. Последната я прочете за два дни и макар гърбът още ...

Ранно лято е. Ливадите ухаят на треви и билки. Там горе на възвишението виждам дълга, телена ограда, но отнякъде се понесе адска смрад. Тръгнах към ограждението и застанах пред увиснала врата, на която имаше надпис:
ВНИМАНИЕ, ЛИГАВО КУЧЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Избутах вратата и в далечината се чу хистерично ...

Измежду всички цветя най-красивото е Любовта. Веднъж посадиш ли го в душата си, грижи се за него до края на дните си. То ги изпълва със смисъл, то е най-важното в градината, наречена Живот. Без него, тя губи смисъл, изсъхва и се превръща в изоставен двор, пълен с плевели.
Това цвете, прави така, че ...

Очите ѝ веднага ги видяха -
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие, ...

Предварително П.П. – всяко съвпадение с някакви бани или хамами е напълно безотговорно и хептен случайно…
На братовчеда - Честит имен ден!
- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.
Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето ...