Д И В О Т О З О В Е
Да затвориме за миг очите
и се пренесем назад далече...,
да тръгнем смело по следите
на несъществуващото вече. ...

Когато…
Когато облаците бели
за мене само заблестят,
лъчите слънчеви поели,
във синьото небе летят. ...

Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш
като студен дъжд, който те е облял,
като филм, въртящ се в бърз каданс,
като след стогодишен сън, заспал.
И така изведнъж очите си отваряш, ...

Лъжи ли бяха или надежди скрити...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...

Чаках снощи. Уви !
Разпилях се в мечтания.
Дъжд такъв от звезди
пише в древни предания,
тази нощ ще вали, ...

Погребах те приживе,
в душата въздух не оставих,
да може образът ти да се смие,
че прекалено хубав го направих.
Не ще възкръснеш повече, ...

Цялата ни система е прогнила,
страшна демонстрация на сила!
Всеки за живота трепери вече,
светът е жесток и безчовечен!
Какъв е изводът от тази драма!? ...

„Дали тя ме люби?“, попитах дъжда,
а той не отвърна, с луната рида.
Попитах морето: „Дали съм ù мил?“
То само мълчеше сред плисък унил.
И слънцето питах: „Ще люби ли, брат?“ ...

Вина ли е, че в синевата
на твоите очи съм в плен?
Че твоите коси от злато
в лъчи сияят вечно в мен?
Аз тях не мога да забравя ...

МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука, ...

Взирах се в стената,
така бях свикнала със самотата.
Но уви -
появи се ти,
с тези влажни сини очи. ...

Мария съм, онази кривата,
инатата и заядливата,
низвергнатата, невъзпятата,
съседите наричат ме Разплатата.
Мария съм, онази черната, ...

Още имам сълзи във очите,
не изплакал душевната драма.
Сто морета преплувах в мечтите
и ще стигна до бряг в океана.
Не заключвам родната къща. ...

Помечтай си за мен като бликащ в усоите ручей,
помечтай и повярвай, че точно на теб ще се случа.
Че мечтите са нещо красиво, напълно безплатно,
но понякога се шегуват и се сбъдват обратно.
Ще кажеш: "Обичам те, ти мой си отдавнашен блян, ...

Лежи поетът на улицата сам сега,
потънал в кърви, но защитил честта!
Честта на една обикновена красива жена,
нападната, но останала с горда снага.
Лежи и покрай него стиховете му слова, ...

-Понеже преабдалски си живота
изтретирахме
и трябва ни най-малко
Вечност
да можем по нещичко поне ...

ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...

Глава 22
Краз бе застанал под сянката на един величествен стар бор. От там гледаше с интерес поляната, която преди 6500 години му бе любимо място за пикник. Сега тя бе плод на странен сън, който бе сънувал. Слънцето напичаше жарко. Не много типично за сезона, а розовите горски цветя, които си растях ...

В просъница много си е сладко,
мисли в рими да редиш,
на границата разум чувства
е невъзможно да сгрешиш.
Енергията светла, ...

Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...

Великият учен, академик професор доктор на всички науки Джон Доу Нийбоди спечели световния конкурс „Планетата за хората“. Журито от най-богатите – значи най-умните представители на човечеството, набързо отхвърли безсмислени, нелепи, антицивилизационни проекти: за увеличаване на хранителното производ ...

Веднъж, докато през Балкана
пътувах с моята кола,
замислих се, щом „Жива рана“
по радиото Слави пя.
Бях сляп за гледката прекрасна, ...

Не се съпротивлявах, когато Стела ме покани един съботен ден при родителите си. Очаквах наистина отново надменни гърци и пренебрежително отношение към българин, и то към аргатин, така де дошъл на крака да им работи и получи за това някое и друго евро.
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ...

Там някъде е тя,
сред усмихнатите лица.
Стои в тъмното
и от години ме гледа.
Тя е млада и така близо -- ...

На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее ...

Както й беше обещал Чарли, стигнаха центъра за по-малко от час. Днес той нямаше почти нищо общо с голeмия площад, който беше свикнала да вижда. Обикновено зелените площи около Магьосническата кула бяха място за разходка на по-заможните жители на Ан Налат, но в момента тук бе точно толкова пълно с хо ...

Искаш да съм твоя,
но аз не съм ти кукла на конци.
Там където ме целуна
все още ме боли.
Клеймо - кървав знак, ...

Магнолии с див полъх свеж,
упойващ дъх на олеандър…
Аз целият съм слух, копнеж.
В мечтите ми нахлу Касандра.
О, морски бряг! О, шумен бряг! ...

Г О Л Е М И Т Е З Е М Е Т Р Е С Е Н И Я
Когато раздруса ни яко Земята
и скове Съзнанието ни в Страх,
тогава разбираме на Живота Цената
и Силата стаена във Звездния Прах. ...

Да обичаш е да бъдеш себе си,
да се загубиш и пак да се намериш.
Да обичаш е нещо единствено,
идва и остава, не е нещо преходно.
Да обичаш така се случва само ...

В нощта си малка бляскава звезда,
която гледа и се усмихва отвисоко.
И знам, че бдиш над мен всяка нощ,
а през деня си лъч, ангел-хранител.

Когато ме забравяш,
кожата по дланите ти ще сълзи,
как съм между тях ще си представят,
а забравата страшно ще боли.
Когато се залъгваш, ...

Къде отиде душо моя?
Не изтърпя май побоя,
който хвърлиха над теб,
който те превърна в труп студен,
прекалено нелеп. ...

Гавроши, хора незадаващи въпроси...
отнесени, някак безгрижни, но смъртни
получили видение... за какво?
Оргия, тъма, мирис на гнило.
Съдбата, да, тя усмихва се криво. ...

Носителка на име свято
свещица стискам с две ръце,
ще бъда светлината златна,
туптящ заряд в едно сърце.
Съдбата ми- жена човешка ...