Знам
Един единствен жест аз искам да усетя.
На ласка палеща неистово духа.
На жарък поглед, грабващ ме изцяло.
На дъх свистящ през мене, в мен, в нощта. ...

В устините ти вишневи познах
топлината на кадифената целувка.
Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -
с омайно биле да не съм окована!
Чувствам те навсякъде, като че ли това ...

Страхът
отряза буйните коси
на най-красивата мечта.
С ръце-съмнения
я повали ...

Thousand Foot Krutch - My home
This place is many things, but I’d never call it home.
It’s just a building in a city, everywhere I go.
This place is many things, but I can’t call it home,
home is the place you are, and I just want to let you know... ...

Това, което чувстваш,
това, което искаш,
това, за което копнееш,
това, от което те боли
и сърцето кърви, ...

Сълзите политаха
като капки дъжд
от зелените очи.
Обагрените в червено
устни, леко отворени, ...

ГЕНЕЗИС
на внуците - Ивелин и Кристиан
Раждането на живот си е Чудо
- реално и не съвсем.
Тайнствено, мистично ...

Да се продам за двайстолевка?
Защо пък не? Без туй съм пас.
/а като мене еднодневка,
май няма право и на глас/
Продавам го! На мента с шпек, ...

Бъди за мен
Във ден прекрасен срещнах те и ето - изгря единствено за мен, като звезда.
Косите ти блестяха като злато,
богиня стана ти на моята съдба.
Бъди за мене изгрев чист, лазурен, ...

Тегли ни някой към дъното
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно, ...

Ти си...
Ти си бил някъде там -
толкова близо до мен.
Понякога на километри,
а друг път и на метри от мен. ...

Препъна се в миг
великолепието
в късите крака.

Улф е голямо момче
притеснено мачка ръкавите си
русолява щръкнала коса
и малки подвижни очи,
лешниково кафяви. ...

С тез очи, тъй бисерни, кристално ясни.
С поглед нежен, тайнствен и омаен.
Хиляди сърца топят се в бездната на хаоса,
ти оставаш чиста, горда и всеотдайна.
Вдъхновен от погледът ти, мек и снежен, ...

Резенче това, щипка онова,
разбъркайте отварата внимателно сега.
Няколко мечти втечнени,
две усмивки позлатени,
във котела ги пуснете ...

Молба към времето
Вкъщи седя си и слушам навънка,
как си на воля играят децата.
Детски гласчета в ушите ми звънкат.
О, как бих искал да върна стрелката! ...

Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...

ІІІ глава
София се вълнуваше както никога досега. Днес, след толкова години, тя щеше да напусне сигурното убежище на гората и да иде в забързаното, страшно село. Момичето се страхуваше от предстоящото начинание, но го очакваше с трепетно вълнение, сърцето й, изгарящо от желание, туптеше ускорено.
Ко ...

В познатата кръчма
непознати момичета
пият
от здрачната лятна
прохлада ...

Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам ...

Не си ли научи вече урока...?
Обърнах се - ха! моят ангел-хранител
ме гледаше с укор, сякаш съм стока.
Какъв ти хранител, по-скоро тровител
на мойте опнати нерви... ...

На Георги Давидов
Това ли бе моята нива,
в която посявах мечти,
а после плода наспорил
със толкова радост обирах? ...

ОЧАКВАНЕ
Седя в градинката, във поза глуповата,
оплаквам си, оплаквам си съдбата.
Защо ли днес се тъй получи ?
Като че, котка черна ми е минала на път, ...

Отчупи се парченце вяра.
Като крило на птица,
летяла толкова високо.
Видяла всичко. Много.
Политнаха пера ...

Дали от тъмнината,
дали от самотата,
в мен нахлуват мисли странни.
Ту се смея, ту за теб копнея...
На луда може би приличам, ...

За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До ...

Тъга бе обзела сърцето ми и разяждаше душата ми. Взех дрехата си и излязох навън. Тежки облаци бяха покрили небето. Само едрите снежинки се спускаха със своя шеметен танц и падаха по косите ми като нежни звезди. Около мен се надигаха големи бели преспи от пухкав сняг, студеният въздух хапеше лицето ...

Има едно място в Северозападна България, близо до град Видин, където още стоят няколко порутени постройки от някогашното село на колибарите. Жителите му били хора със свободолюбив дух. Те съсредоточавали силите си не в къщи и имоти, а в тайни познания за лековити билки. Казват, че правели дори жива ...

Колко ли пъти исках да се сгуша до теб след поредния неуспешен опит да бъда щастлив с друга, но ти така и не разбра ?
Не исках сълзите ми да прогорят копринената ти кожа. Нито да усетиш колко съм уязвим.
Колко ли пъти ми се искаше да те целуна, да се впия в кадифените ти устни, когато ми се усмихваш ...

НИШКА
Цветни сънища събирам -
да нахраня душата с нежност.
Сред словата се прибирам,
в сини нощи безметежни. ...

Сутрин, щом отвориш очи,
за мене ти си спомни.
Спомни си за това,
как бяхме с теб приятелки добри.
Кажи ми, защо това се промени? ...

Когато си тръгвам - боли
и към теб като идвам - също,
усмивката ми е в сълзи,
когато при теб се завръщам...
Когато изгарям - боли, ...

Изгря дъга след пролетния дъжд
и тръгнахме към нея замечтани,
под цветовете ù да минем за късмет
и щастие накрая да открием.
И точно стигнахме целта, ...

Когато нямаш нищо
и си сам -
към покрива
дори недей поглежда.
Спасение ...