A Suburb To Hell
Death is near
Need the drugs
Poisoned blood
Transfuse death ...

Remember all the things we wanted
Now all our memories, they're haunted
We were always meant to say goodbye
Even with our fists held high
It never would have worked out right, yeah ...

Готова за добрите времена
Не искам да махам паяжината от лицето си –
обзалагам се, че времето пак ще я върне обратно.
Затова ако ме чуеш да казвам,
че вярвам в любовта, не ме засрамвай! ...

*
не е заглъхнал
залезът
по пясъка
когато съм ...

Bu Bir Veda
Bu bir veda, bir tebessüm,
Yaz güneşine,
Bir nefes dağ kokusuna
Açık kurşuni mehtap içinde ...

До дъно ли изпихме чашите,
та вече не звънят?
И гледат се с тъга притихнали,
и глупаво мълчат.
До дъно ли?... С глави замаяни ...

Защо са ми ръцете,
след като съм толкова далеч и не мога да докосна лицето ти?
Защо са ми нозете,
когато те не ще могат да извървят дългия път към сърцето ти?
Защо са ми очите, ...

Едно момиче крачи в утринта,
мечтите явно бърза да догони,
а то самото е една мечта -
като разцъфнали напролет клони.
Пазете се от пътя му сега - ...

Едно невинно момиче,
разочаровано от любовта,
не знае по кой път да поеме -
към живота или към смъртта.
Нейният любим я изостави, ...

Разминахме се някъде във нищото,
тичайки да хванем нещо ново
и натрупваше се онова - излишното,
което всеки взема наготово...
Забързана да гоня себе си, ...

не виждах нищо
само
потъвах в гласа ти
бях до теб близо
много ...

Не искам да те имам, когато те нямам,
не искам да съм сам сред океана от рози!
Не искам да те имам само в съня ми,
а искам наяве да милвам косите ти златисти!
Понякога, когато гледам сред рояк от звезди, ...

За мен
таванът е небе,
а лампите – звезди!
Затворена между тези четири стени
стоя в очакване ...

Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да ...

Затварям очите си. Тихо потръпвам от гледката.
Усещам сърцето си гневно да бие в гърдите ми.
През мислите ми прелита на скорост обидата.
Горчи в устата ми споменът за нелепа поквара.
Затварям очите си. Боде ме нещо остро в зениците. ...

Измина се много време,
откакто съм сама.
Защо случва се на мене?
С какво заслужих това?
Огромни усилия правя, за да се засмея, ...

Не ме ревнувай
От спомени не ме ревнувай
нито от стари любови.
Одавна всички са минали,
никоя веч ме не трови. ...

Какво е то да си поет - романтик, лирик и още нещо?!
Не, бих казала - илюзия.
Мислиш, че красиво пишеш, но само красота ли е?!
Не е ли поетът егоист,
не изплаква ли тъгата в стих един, ...

Фургонът за работници се появи с първите копки на строежа на новия блок. Паркираха го точно до хотела, срещу ламаринените ограждения на изкопаната от багери яма.
- Загрозява цялата улица! - недоволстваха хората от близкия блок.
- Кой знае какви нехранимайковци ще се довлекат! – наливаше масло в огън ...

Кога сме загубили пътя
и се лутаме в гори и джунгли, безпризорни.
Кога сме забравили добротата
и я заместваме със студенина
и горчивина, погрешка, и мислим, че сме добре. ...

"Щастие с пари не се купува."
Нещастието никому не робува.
То изведнъж се появява
и в следващия миг не съществува.
Кога мечтаех да си щастлива! ...

Ода за Светлия глас
Все започвах живота си кратък "на чисто",
но преди да е мъдро-блажено изтлял,
ще те грабна нощес като скъпо мънисто
от гердана на този бездушен квартал. ...

Една сълза за теб не ще пророня,
колкото и страшно да боли,
от мислите си всяка нощ те гоня,
знам, разбих аз нашите мечти...
Така се случи, как да го опиша, ...

Събудих се...
Наоколо всички...
още спят.
Ставайте...
АЗ им крещя... ...

Бягам задъхана към морето,
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка, ...

Докато попийвахме сутрешно-следобедното кафенце в „Неделя” на "Шипченски проход", се разминаваха трамваи и велосипедисти, настървени в следобедния пек! Кой ли ги знае за къде така настървено се мъчеха да стигнат?!
Сладкото парче торта не оцеля много под зоркото ми око и се впуснах в разговор за ежед ...

Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни. ...

Ще те чакам... на нашето място,
когато слънцето целува
за сбогом луната,
ще приседна на прага
на твоето минало, ...

Дали времето лекува?
Първата голяма любов... всичко е прекрасно, чувстваш се наистина жив, щастлив, мислиш си, че това, което ти се случва, ще е за цял живот... но един ден осъзнаваш, че тази любов, приличаща на песен, е приключила... защото песен без край няма!
Събуждаш се... утрото ти се струва съ ...

Заради сто
въпроса от нощта,
оставени за мен в наследство,
очаквана
ще дойде сутринта, ...

Нощем дълго мисля за живота,
който с теб, надявам се, ни предстои.
Радвам се, страхувам се и се вълнувам,
моля се за твоите и моите мечти.
В тъмното се взирам във тавана, ...

О, колко много обичам как
всякакви мисли разхвърляш,
умножаваш ги, събираш ги пак
и никога не ти омръзва.
Аз твърде много ли искам, ...

Не заслужавам твоето: "Обичам те!".
Аз дишам грях и горда самота.
И искам невъзможното, магията,
и самодиви тичат ми в кръвта.
Намерих те, смирено коленичих ...