Това е един експеримент, който си позволих да направя с песента на Faith No More - Easy, вкарвайки мотиви от Satisfy My Soul на Bob Marley.
Надявам се да ви хареса, според мен двете песни звучат добре една върху друга. Това не е окончателният вариянт на кавъра, който обмислям да запиша в студио, а п ...

Отдавна беше – замъглено от забрава –
и чувствата, и мисълта
и всичко е простено...
защото днеска не е утре,
не е и тогава, ...

Ако трябва, за теб ще спра Земята,
ще целуна огъня, след вятъра ще тичам.
Само поискай и ще открадна дъгата.
Душата си давам, за да те обичам!
Всичко невъзможно ще изглежда лесно, ...

Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа. ...

... пийва с теб.
И не пита.

Дъждът спря да вали,
появи се дъга и всичко озари.
Тя е жълта, зелена, лилава
и никога сама не остава.
Погледнах зеления й цвят ...

Легенда за жабалака
Руслан беше прекарал целия си досегашен живот в селото, в което беше роден. В началото всичко вървеше нормално – от безгрижното детство, през осемте години в училище до първите седенки, на които вече заглеждаше някои момичета. Откъде се взе братовчедката на Мара Алтъновата едно л ...

тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...

Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,
но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?
Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,
като пепелник, във който ти гасиш поредната цигара
и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса. ...

Не е за мен това...
Не е за мен това... не е...
Някъде между стрелките -
един къс миг - за мен отреден...
между изгрев и Слънчева пита. ...

Left] I need a solution
Right] Any solution
Left] I’m not sure
Right] Not sure sometimes
Left] I’m giving everything ...

Там някъде,
където тишината закачливо
спъва вятъра,
а той - с нежност дива
догонва я, ...

Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката ù непрекъснато се чуваше отнякъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста ù. Той се беше изкривил на дъга и все повече я притискаше към земята. Когато главата ù ...

Зад прозорците - дъжд.
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...

ЗАБРАВА
Днес съм щастлив! Онемял!
Жена смуглоока сърцето превзе.
Листата танцуват. Падат с печал.
От ствола бакърен в моите нозе. ...

Исках да съм пойна птичка,
кацнала на твойто рамо -
да те радвам и увличам
със мелодия омайна...
Исках да съм цвете чудно, ...

Последно пълнолуние за двама,
макар и разделени в миг желан,
по-истинско за мене няма...
От живот със обич изживян!
Всички думи губят смисъл ...

(Нандо & Ledena )
Остана спомен само почернял,
от всичките беди и болки лоши
останаха сълзите и отровата в нощта,
и плач, ридание от никой недокоснати. ...

Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата? ...

Мър Мяу беше мислил и планирал как точно да действа в ситуация като тази:
- Как можа да направиш такова нещо?! - за пореден път недоумяващо нареждаше Ко Та Рак. - Кажи ми с каква глава мисли, преди да я свършиш тая?!
- С моята глава - напълно спокойно отговори малчуганът, а после почуквайки леко по ...

Тихо и тъмно е. Само един лунен лъч плахо се прокрадва в стаята през спуснатите щори. Този път е приятно. Защо ли? Защото днес не спя сама. Защото съм с Него!
Сгушил се е в мен, с ангелско излъчване, спи като малко дете. Обичам, когато се будя нощем, да го гледам как спокойно лежи до мен. Обичам и д ...

... Харесва ли ме? Не ме ли харесва?
Всяка жена поне веднъж през живота си не е заспивала от тези въпроси. И е оставала будна цяла нощ, измъчвана от женска суета и любопитство. Измъчвана от любов!
... Харесва ли ме? Не ме ли харесва? Вечните, тревожни въпроси на любовта, които сигурно и прабаба ми с ...

Не мога да повярвам на новините днес,
чета, шокиран съм, изпадам в стрес.
Загинали хора в катастрофа жестока,
умрял човек от пробойна рана дълбока.
Война се подготвя в някаква държава, ...

Летен дъжд лицето ми погали,
усмихнах се с притворени очи...
По устните ми капчици са спрели
и чакат някой жаждата си да... утоли...

Видях го, там някъде в очите ти,
видях те как го пожела
и тогава разбрах как никой друг така не ме е обичал,
и за никой друг не съм значела дори половината на това.
Усетих те. По погледа, по думите. ...

Пробития покрив
с човки лястовици замазват –
„скъпите ми” гастарбайтери

Парченце от душата на Живота
Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено с капчици роса...
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
която да лекува самота? ...

Зеленчукова градина
В горещ и зноен юлски ден,
в бахча до село Каломен
всички тамо зарзавати,
от човека засадени, ...

Върви, кръстосва улиците,
безбройни преследвачи.
Спомени и мечти зад него,
а сълзите са водачи.
Но посоката каква е, ...

Засвири тъжна струна,
безнадеждно свиреща едвам, едвам,
като капка бисерна любов,
която разпалва свещта в моя храм.
Мелодия тъй уморена, ...

Стоя и стоя ли,
а земята се тресе под мен
със цел да ме събори,
за да престана да чакам,
теб - да проговориш на чужди ...

На любов приучени,
на живот обречени.
Все по-мъдри утрини,
все по-дълги вечери.
Минало прибързано, ...

ОТВЪД ХЪЛМОВЕТЕ
Питаш ме дали си струва да се надяваме на бъдещето! В този въпрос се съдържа цялата ти любов към живота, мълчаливия ти стремеж към всичко, което може да ти убегне, усещането че той - животът, просто те подминава. Човек живее с представи. Те му помагат във върховното усилие да заобико ...

В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...

Не ми повиши тон
от нечовешко уважение.
Не ме предаде и не ми остави
самота тежка.
Не ме удари със силните си ...

Наричаш този свят враждебен,
а хората – навъсени и зли.
От тъмни чувства винаги обсебен,
ти няма никога да си щастлив.
А има толкова неща чудесни, ...

Чана Пена се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се дигна нагоре и подкани съседските моми. Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идва ...

Добър да е денят,
приятели добри!
Във вашите сърца
да има топлина.
Добър да е денят ...