Някога безгрижното детенце летеше,
звездите в безкрайния небосвод броеше,
чисти очи радостно блещукаха;
тихи, детински усмивки грееха.
Без страх в гората се криеше, ...

Една въздишка отронена
отекна тихо в нощта.
Една сълзица прогонена
се търкулна в дланта.
Сто въпроса възникнаха, ...

Седнах след това до онова дърво
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...

Звездата ти угасна в моето небе,
а дъждът в очите ми се изваля!
Вече нямаш място в моето сърце.
Мълчи! Късно е, ще си вървя!
За тебе да плача вече не мога... ...

Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...

... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...

Изгори ме и аз ще съм спомен -
шепа жълти и черни листа!
Но ще тръгна отново бездомен,
за да търся в живота бразда,
по която задъхан да стигна ...

В навечерието на този светъл български празник,
аз съм поставен пред дилема.
Дали да ти звънна да те чуя,
или да оставя на съдбата да ни срещне.
Последния път като се видяхме, ...

Откак тоз щедър свят светува -
човекът все расте.
Маймунки вече не бесуват,
но има зверове.
Възходът на маймуната е ясен - ...

Ако издигна в култ аз фалоса,
къде остава мойта женска гордост,
така ранима и несмогваща
да отхвърли твойта мъжка разпнатост.
Понякога те исках кат Христа, ...

Той бе герой на тротоара,
вървеше прав на зиг и заг,
подпираше със рамо светофара,
развяваше червения си фрак.
Дървото смело го изчука ...

Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави бе ...

Едно момиче вече сто години
живееше със костенурките в гората,
шептеше приказки с вълшебни думи,
научи ги и как расте тревата...
От сливи – мънички дивачки, ...

Няма ли да дойдеш пак?
Последно, като за раздяла.
И душата, потънала във мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш ...

Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила... ...

Разпилени, разкъсани
пръскат се,
несмислени страсти, мечти
и желания.
Потъват оголени мисли, ...

Тук липсването е подписало неделята,
облича в рокли бистрооки часове
и ги разхожда бавно по алеите ù,
припомняйки си скъпото лице.
Небето ми се пълни с гълъбите ...

Погледи и думи върху себе си сбираше -
в пустиня попили капчици дъжд,
искаше друг да погледне - от мъка умираше,
тълпата път струва, но къде е желаният мъж.
Коленичила гола, през нощта до реката, ...

Приседнал е на прага август!
Отлиташ с лятото и ти.
В очите ни плаха радост
припламва... и тихо реди:
- Когато чуеш ...

Много е тъжно, когато
в сърцето ти няма любов!
Пустееща плаче душата ти
и няма за теб благослов!
Дори най-нещастната обич ...

Попаднах сякаш в огледална стая
и времето пречупи се квадратно.
Отново - мъж, отново - то се знае,
да ме напътства някакси решава.
И този жест - за шал през раменете ...

Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после ...

Как да спра, щом нямам страх
и друга да се нарека... не мога.
Да те променя ли? Няма как.
И смисъл няма, просто... сбогом
Как да спра, щом нямам сила ...

Днес не искам да съм силна.
Днес искам да видиш сълзи -
черни, задушаващи, убийствени,
толкова горещи, че след тях всичко гори.
Не искам да съм силна. Остави ме да плача. ...

на Феята - Вилдан Сефер
с признателност
Нежно кокиче
на зелена морава
щастие бяло...

Открай време си мечтая "да излетя" от родното гнездо и да се връщам за по едната събота и неделя. Да се видя с нашите, да си наготвя за новата седмица, да обиколя града, защото така ми е липсвал... да се срещна с приятелите от "основното училище", да напълним кварталното кафене и да си споделим кой ...

В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат, ...

Отвътре горят мислите.
Лятото влиза в тях.
Отразени сенки в очите ти,
на слънчеви длани приличащи.
А после докосвам задъхано... ...

Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,
а ти си абаносова мечта!
Мечти ограбваш и не просиш.
Сеньора и принцеса, а сама...
Разказваш му най-желаната приказка. ...

Дъжд -
вълшебник чаровен,
понякога милващ
и галещ със сласт,
друг път ядосан, ...

По пътя спират с колата Криси и баща му:
- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.
Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата ...

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ
Трохи от любов. Но понякога стигат
да спасят човека от глад.
Душата е гълъб, който прелита
от единия в другия свят. ...

Във моите очи ще завали,
когато в твоите разцъфне сутринта.
Дали дъждът ухае на сълзи,
или на капки утринна роса?
А ти тръгни към свойта синева, ...

Ако знаех, че гласът на изгрева ще пресипне в мен – щях да нотирам съня си… и дългия път на събуждане щях да нотирам… После щях да изсвиря на слънцето безкръвната топлина по ръцете си… като за последно… за да не се завърне никога вече и да изтече по жилите ми към земята… Да се слее със стремежа ми к ...