Две релси – мигли на нощта -
приспиват тихо влаковете стари,
изплезените жълти светлини
ги водят към заспали гари.
Зората се изпъчи на небето, ...

Въздишки по възглавницата се търкалят,
спомени в измачкани чаршафи се въргалят,
ароматът твой не дава очи да затворя,
с ангелите за устните ти говоря,
целуваш ме, прегръщаш ме, отварям очи, ...

ЛЕГЕНДА ЗА МАЛЬОВИЦА
Езични и сурови времена били,
зловещи, приказно-вълшебни,
пълзящи призраци с изгарящи очи,
отвсякъде коварно дебнат. ...

Разпиляха се
старите перли
и посипаха пода с тъга,
на врата ù увисна -
изтръпнала, ...

Имам въздух за три атмосфери,
но пак ми е трудно да дишам.
Вдишвам тебе, издишвам химери.
Ти в недостиг, а те във излишък.
Дробовете се свиват до болка. ...

Сграфито
Днес предусещам,
че си многослойна,
дълбоко
под копринената кожа. ...

(по-скоро хумористично)
Като стана красив и строен - ехе! -
богат, талантлив, изискан...
За ръка ще те хвана -
тъй както си пием кафе! - ...

Смирена вечер.
Стихнало -
небето.
Живот на длан -
догаряща свещица. ...

Босонога любов
Тази умора, дето не ще да заплаче,
още влачи ярема на премълчани мечти.
Покажи белезите с усмивка, юначе,
а после… ако има после - прости. ...

Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...

Вълшебна магия е в ранни зори,
когато нощта отминава,
сияе небето във чудни зари,
великото слънце изгрява!
Поглежда морето със светли счи ...

МАЙЧИЦЕ
Майчице, искам да си жива -
заветът вече е изпълнен.
Върнаха дядовата нива,
чернее угарът беззърнен. ...

Когато ми говориш – слушам
душата ти, в лицето ти
чета...
Когато си до мен – обичам
смелостта ти, с мислите ти ...

(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...

Помощта на непознат човек
ме разплаква от удоволствие
с незабравима свобода,
вълшебство и спасение.
Обърнатият гръб на познат човек ...

Какво е жената? Една ужасна част от човешкия свят. Едно отвратително създание, чиято единствена нужда е да бъде задоволявана от мъжкия член. Няма значение кой. Важното е да има пари, коли и къща. Другото тя го предлага сама. Но нима всички те, тези женски създания, са създадени за това? Е, да има и ...

Очаквам те, така неистово те искам тук, сега... Черна е нощта... Звездите тайнствено се спотаяват зад облачетата и шепнат любовно, те тръпнат за теб... Ревнувам те от тези уж свенливи кокетки, защото изгарям за теб, за бурното ти пристигане, за вятъра, който ще донесеш, за твоите капки, които като л ...

Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...

Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...

Детско
(на Александър)
Малко живичко момче,
с топло кръгло личице,
смело си като звънче, ...

Какво се случва, когато ти се плаче,
а дори сълза не пада от очите ти.
Когато си забравил какво е да се смееш,
а някой да е влюбен в усмивката ти.
Какво се случва, когато няма смисъл ...

Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...

Нощта е тъмна, безлунна.
Вятърът само е брат.
Изглежда напълно безумно
и неочакван обрат.
Малко тютюнец в пунгията. ...

Тревожност в нощта сърцето коси.
Сънят си отива... поспри, остани.
Унесен, тъгата в мен не боли.
Години не бих се събудил дори.
И търся топлина от твоята ръка. ...

Облаци сиви бавно се движат,
свещта самотно гори,
гърдите спират да дишат,
сърцето спира дори.
Тежка пада нощта, ...

... Копнежът за вселена с други измерения
е рожба на земята и пак към нея ще ни върне...
Блага Димитрова
Мислех –
няма да тръгна ...

Отчаяно море бушува в мен понякога,
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина, ...

Тишината яростно забива хладното си острие...
разкъсва ме и ме убива в мрака...
Сълзи като кристален дъжд
капят върху бял хартиен лист...
... лист, приготвен за писмо... ...

Нещо във съзнанието ми просветна,
очи отворих, бързо се съвзех.
И тази моя лоша болест -
коварно пуста е и няма лек.
Тъжна вест за тебе беше ...