Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
Ти си силното вино, от което потръпвам.
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал. ...
Срещнах те, когато най-малко очаквах!
Дълго време търсех те сред чужди лица,
но намерих те в една ангелска усмивка,
в една красива приказка заживяхме ти и аз!
С теб ще продължа напред, ...
Пàлна ми клечица някога баба,
вестник подложи - да не угасне,
едро начупи с ръцете си хляба,
като него бавно да втасвам.
Плодна е крушата, сигур потрепна ...
Здравей, прекрасна и любима!
Дълго време аз те чаках,
пролет, лято, есен, зима,
прегръщах те насън и тихо плаках!
Виж! От сълзите ми поникнаха цветя! ...
Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...
Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
[the English version of "Indietro" (Tiziano Ferro)]
Тициано Феро & Кели Роуланд - Вдишай нежността
[английската версия на "Назад" (Тициано Феро)]
(Lyrics of "Breathe Gentle": Tiziano Ferro, Ivano Fossati & Billy Mann)
[Текст на "Вдишай нежността": Тициано Феро, Ивано Фосати & Били Ман] ...
Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...
Текат реките. Вятърът подсвирва
мелодии отпреди пет лета.
А сивият ми делник се подмилква
със спомена за няколко деца.
Не съм забравила, не бих могла. ...
КАПАН
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът в него на сто е разпилян.
През прозореца наднича слънцето изгряло.
Във огледалото съблече се без свян. ...
Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...
- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...