Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...

Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...

Ревност
Посипах си главата с пепел,
оскубах всичките пера,
с катран се хубаво намазах,
сега във огън ще горя. ...

Ей тъй ще си я пазя – скрита.
Та никой да не забележи -
случайно да не ми завиди.
Новичка и чистичка да е -
„нацяло”, даже ненагъната. ...

Последното погребение
Роднини далечни, по далечни пътеки,
климайки сънно, влачейки плът,
тихо подкрепяйки всекиго всеки,
в стръмния склон на зората вървят. ...

Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.
Мога аз тъй напразно да живея, ...

Как времето е тъжно спряло
и искам да заплача – ей сега,
дълбока ревност ме изгаря,
без да имам причина за това.
Дълбоко вътре в мен ...

НЯМА НИ
В леглото семена от студ садиш.
Навън изгони топлината, като куче.
Любовта размахваш като афиш.
Кутията на Пандора ти отключи. ...

Гора от тръни без пътеки,
река от лава - няма мост,
загърбил пътищата преки,
съзнаваш, че в света си само гост.
И смислите са празни опаковки, ...

Приятелки си имам аз незаменими,
четири сме ний на брой,
споделяме мечтите си красиви,
както и развитията в застой.
Когато ни се плаче, ...

Ръцете притискат силно гръдта ми,
очите притварям, повдигам чело…
До скърцане проплаква челюстта ми.
Сезонни чувства - мисля си… Дано!
Разбирам, че достойнството изисква ...

Сърцето как плаче
Любими мой, къде ли си ти?
Сама, в леглото, се будя нощем,
дори да затворя своите очи.
Отвън вилнее вятър мощен, ...

Стоите вие и разговаряте
не ме канете при вас, моля ви.
Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.
Стоите вие и мислите,
добре че не ме поздравявате. ...

Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...

В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...

Когато пиша, го правя за мен.
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието. ...

Стаята на самотата
Затворена между четири стени...
От всеки ъгъл лъха самота.
Въздухът пропит е от цигарен дим
и малко кръв... по връхче на игла. ...

Откачен импулс...
безумно хубаво...
допрени устни...
Две нежности обгърнати...
една във друга - ...

I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...

Зелените поля са мои,
горите и простора също,
звездите и очите твои
във мен пропиват и могъщо
чувство се ражда и залива ...

Тя, любовта е нежна,
задъхана, копнежна...
Тя, любовта е сладка,
дори и малка капка...
Тя, любовта е порив ...

Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврàтен, още тарикат,
със името Трюфéль дьо Аспержú, ...

Вероятно на всеки от вас се е случвало да се среща по един или друг повод с дизайнер. Все пак времената са модерни и дори чичо Пенчо (продавачът на кварталната сергия за картофи) разполага с „концептуална” визитка, на която гордо пише „дистрибутор на кореноплодни”. Нека за секунда предположим, че в ...

Един непораснал романтик (1)
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...

Старт!
Сива сутрин.
Кафе, цигара.
И само дим от нея.
Автобусна спирка. ...

Нарамил е утрото
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките ...

“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...

Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от ...

До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. ...

Когато обичаш - вярваш,
дори да те лъжат в очите,
обичаш и не осъзнаваш,
че ти забиват нож в гърдите.
Надеждата сляпо те крепи, ...

Мисъл по тъмно пътува,
друга се задава в насрещното,
трета пресича направо,
сблъсък - очертава се неизбежното.
Покоя размътиха, тишината избухна, ...

Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим. ...

Дълго време се лутах тъжна и сама,
дълго време мразех всеки мъж...
Дълго се самоотричах и наказвах,
дълго себе си кълнях...
Много време чужди спомени аз пазех, ...

Зелена Пролет щом се в цвят разпъпи,
една картина ляга на душата:
Как слънцето във езеро се къпе
и лилии как капят от веслата...
На тебе само искам да шептя ...