Очаквам всеки миг с ръка да се протегнеш,
сега е топло, а призори ще е студено...
Усещам устните, които ще целуна,
сега са парещи, а призори - изстинали...
Видях те, мамещ миг, как искаш да си идеш, ...

На прага ти
отдавна
мълчаливо стоя -
да вляза
нали ме покани. ...

По път
от златен прах
повеждат ме звездите -
да извървя
(дали, защо и как) ...

Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...

Отчаян, търся любовта,
стига да кипи кръвта.
Не искам да е вечна,
но не и безчовечна.
Лутам се насам-натам, ...

Тази вечер съм изгубила съня си
и тихичко ще се промъкна в твоя!
Ще вляза крадешком в ума ти,
из спомените скрити бързичко ще се разходя...
Наоколо блещукат малки капчици любов, ...

дали заради слънцето
на пръсти вмъкнало се
през прозореца отворен
или пък плисналия лъх на
нов сезон ...

Подарък
Подаръкът - нещо много ценно и вълшебно,
храна за душата, радост за очите,
удовлетворение на егото.
Кой е по-ценен подарък - ...

ВИХРУШКА
Вихрушка от минали дни -
разпилява спомените в мене.
Като куче зад домашните стени -
за бита душата вързана стене. ...

Една звездица падна от небето,
изминала не дългия си път,
изчезна някъде, в небитието
затвори на живота си кръга.
Следа след себе си остави ...

Силният човек
Да си силен не означава
на всеки удар със сила да отвръщаш,
а спокойствие да запазваш
и мъдро да отсъждаш. ...

Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...

Закрепостените
не могат да се заблудят
(освен из приказното - за по-лесно),
когато чувството избира
сложен път ...

Спи градът,
притихнал в тъмното.
В нощта земята разлюля се,
разтърси гръб,
яростно и гневно заръмжа. ...

Живот в безпътие
Живот в безпътие със теб живеем,
вървим в тъмата черна на безпътен свят,
на радостите леки вече се не смеем,
но заедно търсим спасителния бряг. ...

Той...
силен...
красив...
само му трябва...
някакъв стих. ...

Преди няколко дена реших да си направя експеримент. Разхождах се по центъра. Денят беше хубав и много хора също бяха решили да се разтъпчат. Всъщност експериментът ми започна случайно. Направи ми впечатление едно момиче - хубаво, добре облечено, с прическа и т.н. Но... погледът, погледът беше празен ...

СПОМЕН ЗА СТАРИЯ МОСТ
Бе тиха септемврийска нощ....
Луна, звезди, това се подразбира,
и оня скърцащ въжен мост.
Градът отсреща сякаш че замира. ...

Допуснах в душата си
да се засели
най-безпризорната Муза.
А тя, нахалната,
реши да върлува ...

В нощта настига ни дъждът проливен
и вятърът надига се със вой.
В лицата удря ни с плесника силен -
пред нас размахва капките безброй...
Сърдита нощ! И болката прощална... ...

Еретици:
Членовете на разкола,
застрашили монопола
на онази фирма божа
и на нейния велможа, ...

Замлъкна старата стряха
на бащиния дом.
Въздъхна уморено... и посърна.
Там никога не ще да струпат
вече своето гнездо ...

провокирано от:
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял, ...

Поредният от серия хубави дни.
Стоя на балкона с чаша кафе,
оглеждам се в лазурното небе.
Благодаря за любовта във въздуха.
За слънчевите лъчи, галещи моето лице. ...

Пролетни акорди,
летен птичи звън,
есен меланхолна,
дълъг зимен сън...
Сменят се сезони ...

Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.
Сребърни дрънкулки по ръцете ми, ...

Две кадифени очи -
завързаха на възел сърцето ми,
две усмихнати очи -
бял пожар в мен гори.
Две кадифени очи - ...