Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. ...

днес Йересена
в калните ботуши на съня
мятам карти
с провесени надолу мисли
колесницата на късмета ...

Две капки дъжд
се срещнаха снощи.
Щастливо се сляха.
Корито си издълбаха.
Потекоха пълноводно - ...

Цигания е всичко в държавата вече.
За мутри в църкви се молят...
Депутатите траят, на бандити не пречат,
че спокоен живот ще заровят.
Булевардите в дупки, домовете с решетки, ...

Далеч:
онази сутрин,
в която
оставих кафето си на терасата -
изстиваше, ...

Погледни ярките слънчеви лъчи,
озаряващи днешния ден.
Любимият свят мислено погали.
Животът е полет вдъхновен.
Срещаш по пътя забързани хора, ...

Изпепеляват вътре в мен
неизживените милувки.
Нощите са тежки, трудни,
на тъмното в браздите.
А имах, толкова за даване... ...

И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...
Аз се чувствам за това, беден. ...

Пак се влюбвам
Пак ли се влюбвам,
не трябваше ли да съм уморена вече
от несподелените чувства
и мокрите възглавници вечер?! ...

Надежда
Облаци прохождат със страх.
Луната озъбена пак ги заглежда.
Кучета вият по небесната прах.
… Заражда се нова надежда.

***
Кристални чаши, ленена покривка,
червен хайвер, шампанско и пастет,
легло от пух, сатенена завивка,
във тихото звучи тромпет. ...

Какво стана с нас, мило момче?
Какво уби нашата любов?
Защо избрах греха, вместо теб?
Защо не чу ти моя зов?
Все още не съм те забравила, ...

Цял живот, приятел, аз това се уча:
женски да се моля, мъжката да псувам.
Времената кофти, но на хора случих,
нищо, че държавата пет пари не струва.
Някой си играе с нас, както аз със думите, ...

Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.
Сега е късно огън да запаля – ...

Само, защото съм жив
и мисълта ми с теб не се разделя,
търся тялото ти, като див
петел със луда крава мисли да споделя.
Само, защото съм златен, ...

Село самотно,
без живот останало.
Къде са всички?
По чужди земи са.
Родната стряха ...

Любовта е болка...
Боли ме, защото те обичам...
Защо ми причиняваш това?...
Без тебе не мога...
И с тебе не мога... ...

Дона Изабела бързо дойде в съзнание. „От вълнение и преумора е" - успокои присъстващите семейният лекар. Партито мина като по ноти - с обичайните банални реплики и дежурни усмивки... От време на време дона Изабела крадешком поглеждаше към посребрения, но все още привлекателен Ромеро, който сега се к ...

О Г Н И Щ Е
Аз изстинах.
Въглен не остана.
Обичта ми -
пепел разпиляна. ...

Бирата е хладна и жадна,
жадна за млади мечти,
мечти творени негласно,
негласно цигара гори.
Хората немъдри и благи, ...

"Къде си ти? Не свети твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама."
Веселен Ханчев
"Къде си ти - не свети твойта стая!"
Аз знам! Може би си някъде навън, ...

Аз няма да свалям звезди от небето.
И няма да прося за обич насила.
Ще стрелям по теб с любовта на сърцето,
където гнездо от надежда е свила!
Аз няма да падна пред теб на колене. ...

Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...

И ето, днес се завръщам във вкъщи,
сякаш вчера бе преди години
и за хляб аз отивах, но всъщност
във хамбара пак нямаше никой.
И ето, днес този спомен ненужен - ...

МИСЛИ НА ГЛАС
Драги радиослушатели на програма „Зелен терен", нашите микрофони се намират в студио „Актуални проблеми", откъдето ще имате възможност да чуете предаването „Мисли на глас." Водеща ще бъде познатата на всички, Весела Будилкова. Пейте и се веселете с нас! Както казва народът: „Който пее, ...

Вървях по брега. Пред мен морето бушуваше като чувства. Престраших се и скочих в него... без водолазен костюм.
Чувствата ме блъскаха от всички страни... почти се удавих.
Някой доплува до мен и ми подаде ръка... спаси ме.
Когато отворих очи бях в лодка, а наоколо бе морето.
Над мен се усмихваше едно ...

Ден след ден
животът се променя,
случват се неща,
които не зависят от нас...
Гоним любовта, ...

Снимай въздуха на твоето отсъствие.
Дихание от болка прималяла.
Снимай как любов разкъсва ме,
всеки миг след нашата раздяла.
Снимай мисъл тежка как гори ...

Защо
Защо и докога ще се делим на ние и вие?
Кой и защо го налага това?
Докога ще се заливаме с мръсна помия?
Докога? Кажете, моля! Докога? ...

От съня ми - овцата с черно руно, може би Смъртта,
болезнена, не като хладкия студ на лексотана:
розов облак, разбит в хълмове от памук и аз сред него,
толкова спокоен, за кратко, за една нощ, за себе си само...
без съзнанието за време, макар и за една нощ; ...