На Жано Хайнен (1937-2009)
Красивата кукла танцува,
в силуета си тъжен тъгува.
Въртеливо над шепа любов се върти,
а ръцете ù бели изпускат искри. ...

Лежах си в нощта и тихо си мислех -
заслужих ли с нещо твойте лъжи,
въртях се объркана и не разбирах
дали те намразих, или ме боли.
Прикривах се тайно, че плачат очите ми, ...

Трябва да се бориш
Щастието свое продаде ти,
вярата за по-щастливи дни
на кладата, построена от лъжи,
без жал сред пламъците изгори. ...

Къде са тези, дето нощем излизат, призовани от луната?
Къде са тези, дето така силно обичат, неразбрани от тълпата?
Къде са - искам тях да срещна, силата им да усетя и като тях да стана гореща?!
Къде са тези, чийто поглед ясен и чист е?
Къде са тези, чийто ум е така бистър? ...

Как да разбера, че те обичам?
Какво е нужно, за да съм влюбен в теб?
Нима трябва да те познавам от век?
Или може би се иска за всичко
точно като теб да мисля? ...

Във спомени се връщам всеки ден
далечно минало, прекрасно детство!
Безгрижие и радост бяха с мен,
като във приказка, като в едно вълшебство!
Сега си спомням всичко със тъга, ...

Хиляди целувки по-дълбоко в океана на страстта,
почувствах как кръвта шурти от ушите ми,
уплаших се, че няма да изплувам и затова ти казах,
че съм само турист в твоето легло...
Инстинктът ми за оцеляване реши, ...

Нощен зов
Когато небето тъмнее,
и тук-там звезди заискрят,
когато Луната изгрее
и освети ти нощния път... ...

И ето, Пролетта усмихна се
със своята зелена усмивка,
и направи ме отново
летящата щастливка!

Изоставена къща,
старчески плач,
цигарен дим,
суетата
се показа ...

Ти си като дрога в кръвта ми,
гласът ти е поредната ми доза,
без да питаш влезе в живота ми
и сложи на сърцето ми окова.
Вече съм във плен на любовта, ...

Наивен е стихът ми, може би.
На първите изобщо не прилича.
В него няма тъжни дълбини,
защото съм щастлива и обичам.
Съмнението остана тъй далече ...

Попитах те: „А след деветата вълна
какво остава от вълнолома, от брега?”
Скали, които там вятърът докосва,
рифове, морето, що с плясък омагьосва.
След твоите ръце какво ми остава - ...

Отражението бавно се разчупва,
криволичи лунната пътека,
музика щурчетата донасят,
а дърветата извиват се полека...
Полунощ е... всичко пак затихва, ...

Суровите мъже обичам...
Най-недостъпните самци...
Големи висоти обичам...
Най-сини и копринени вълни...
Най-твърдите скали обичам... ...

Ще е пролет!
Ще се разлистят дърветата
с чудни шепоти
в листи зелени,
ще осъмнат ...

ТАЗИ ДРЕВНА, ПРЕДРЕВНА МОДА
Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!
Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:
Според професор Вайтц, колкото и човек да е ...

Тъгуваш, знам, страданието е ужасно...
Дяволът със теб се подиграва.
Даваш всичко от себе си, това е ясно
и искаш взаимност, каквато подобава.
Любовта ти се изплъзва с всеки изминал ден, ...

♥ Питам се, когато срещаш любовта с хилядите и лица, какво ли виждаш!? -слънце, музика, лъчи от светлина! Ангелски криле понасят ли нагоре възродената ти за любов душа!?
Какво е, ти ми кажи!?
Кажи, Сърцето тупти ли в ритъма на любовта, носи ли го песента?
Гладната за любов Душа нахранена ли е сега - ...

Поучителната история на Големия Мечок
Както можеше да се очаква и тази история започва в едно слънчево утро, когато жадувате по-скоро за урагани или поне за скучен мрачен дъждец, който да оправдава едно блажено сутрешно мързелуване по юргана. Но, както споменахме, времето беше хубаво и принц Родион ...

Къде да се скрия да пиша?
Къде да намеря миг покой?
Смъртта ми е толкова чужда,
Животът уж ме има за свой!
Отрано се скитам, самотен. ...

Не мога да кажа сбогом,
а проста дума е тя.
Но в нея се крият
толкова зли и мрачни неща.
Животът промени ме за миг ...

Познатото мълчание звучи по телефона...
Защо ли вдигнах? Знаех, че си ти.
Изведнъж започват да се сипят думите...
Ще ти отвърна много кратко - спри!
Опитваш пак да си откраднеш от съня ми ...

Искаш ли да си измислим безсмислица
и да вярваме в нея?
Докато утрото не ни изобличи.
А когато ни нахокат хората - да се оправдаваме лудо...
Дори за прошка да молим, че сме си омотали чувствата ...

И все ми казват: Вярвай в чудеса!
Е как бе, Хора? Веч не съм наивен!
Ето на - замахвам със ръка
и в шепата си нищо не намирам.
Що думате? - Невидими били? ...

На лист хартия с молив ще напиша
с големи букви ОБИЧАМ ТЕ
и после с гумата ще го изтрия -
ще го запазя само в моето сърце.
Ще те докосвам в сънищата само, ...

Когато любовта си тръгва,
оставаш сама в нощта
и със скрити чувства затваряш входната врата.
Едва погледнал в своя свят суров,
не разбрал чувството любов, ...

Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...

Ни Бог, ни храм -
греховно пусто е.
Сърцето -
гръден мускул само -
жива ме държи ...

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Ти знаеш ли какво е обичта?
Ти знаеш ли какво е тази дума?
А знаеш ли какво е да обичаш?
Да знаеш в самотата сам сама, ...