Във Ада се обадих: Резерве!
И без това тежат ми греховете.
Във Рая ще е скучно... и без теб
не ще усетя сладостта на плодовете.
Не ме е страх, аз свикнах да горя ...

Измисляш ме. На теб ти е удобно
дори несъществуващото в мене.
Изглеждала съм по-правдоподобно
с насила придобитото значение.
Така неразглобима съм от нитове, ...

Аз няма да му кажа "Върви си"
и вярна на него да бъда.
Грешката своя простих си,
обичам го силно, не мога!
Аз няма да му кажа, че мразя, ...

Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг. ...

Какво е да се чувстваш цял,
без ръбче в сферата на времето?
Какво е да загубиш половинката
и да приемаш болката в безвремието.
Обръщаш се назад, напред, навсякъде ...

От думи виновни ще се възпра
и мисли редовни не ще редя…
Чувства любовни – я, що е това?!
Щастие малко или просто
замръзнала чужда искра??? ...

Излизам за малко... после ще се стъмни...
Излизам, искам днес поне за кратко
да забравя очите ти и техните мълнии.
Душата ми, душа като една човешка длан
се скита в търсене на любовта. ...

Жена и вино, вино и жена
излъчват блясък, нежност, светлина,
кристална, чиста е като роса,
дори и с побеляваща коса.
Жената е загадка неразкрита, ...

Ще те чакам. Отвъд любовта.
Там, където реалното свършва.
Там, където души и тела
във едно цяло Господ превръща.
Ще съм в бяло. Почти като в сън. ...

Навън сняг щом завали,
ходи навън да дрифтиш ти,
върти се без да ти пука,
дори да те изгони кука!
Със БМВ-та, със ФИАТ-и, ...

Ще намеря значението!...
Попитах звездите -
бяха толкова далече...
Отговориха ми -
кротки и усмихнати, ...

Улично куче. Мършаво, проскубано, мръсно… носи кокал в устата си. Захапало здраво единствената си собственост, която дори не е негова, а я открадна от помияра в съседната улица, върви напред. Единият му крак е счупен, предполагам. Куца. Пак някой го е сритал, задето си търси храна и върви след минув ...

Любка
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях ...

Дядо Пенко е от Банско.
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...

Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки ...

Розова маймунка
Мойта розова маймунка
има бял голям тумбак.
С пръстче бърка си в устата
и потрива крак о крак. ...

Самотна
плачеща върба.
Оскубана вдовица.
Под
заскрежената снага - ...

Тази наша любов,
във имейли събрана,
всяка нощ у дома
чета и пиша признания.
Съвсем наопаки вече живея - ...

няма значение honey
застреляни или не
сутрините ни връхлитат
като проституки
изхвърчали от близкия вход ...

Толкова километри...
Сякаш са безкрайно дълги...
И трудно нещо може да ги разруши...
Остават цели даже след замръзване...
Не се страхуват и от пламъци дори. ...

Разпилява косите ми вятърът,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът ...

Лъжливо бреме?!
Дяволи го взели!
Колко струва
шепа сляпо доверие?
Една метла и... ...

А някога изглеждахме непоклатими -
по рохки пясъци с подходи стратегически.
Аз бяла Дама - класика неповторима.
Ти черен Цар - с величествени доводи.
Лъжливи ходове играеше безмерни. ...

Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с ...

Кошмарен сън
Прекрасен миг и тишина.
Ужасно сам.
Замръзнал вик във вечността,
въздишка на Адам. ...

То не иска за никого вече да бие,
иска просто сълзите си да измие...
То не иска никакви ласки,
иска просто да паднат всички маски...
То не иска да умре, ...

Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски ...

Нощ... и времето го няма,
заспала тишина, събуден миг,
неистова, сънувана покана,
за път далечен... неизречен вик.
Неизречен... в тялото почувстван, ...

Вие България ли търсите?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.
Вие Надеждата ли търсите? ...

Музика от филма на Теодора /11г./ "Слънчице при бате Емо" заснет в дома на Емил Димитров няколко дни преди кончината му.

Сутрин в мъглата.
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...

Душата ми, омраза я попари.
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.
Мисълта тежи ми като котва. ...

Свещ
Свещ аз твоя ще бъда,
ще огрявам пътя ти безмълвно.
Глас не ще наддам,
твоите стъпки единствено ще изпреварвам. ...

Нощта и какво ли друго
Ни остана да наблюдаваме
Се разтваряше в онази плъст
Която ни погубва с разубежденията си
Тя шепне за смисъла ...

Трето измерение
Душата ми е в трето измерение.
По-чиста съм от всичките "преди" -
А "тук" и "там" са нейни отражения,
съпътстват ме и пъзели-мечти... ...