Труд
Исус работи като портиер
на карнавала в Рио.
А вечер лае сред панелките на глутници.
На гарата продава сандвичи и бира, ...

Преболяха горчиви думи,
сълзите безпътно разпиляха,
сами очите гледат себе си
в една изпадачна утайка.
Позагрубяла, ледена стоя ...

Истинско
Приятелите са като ръце,
които от земята вдигат
и виждат в твоето сърце,
когато думи не достигат. ...

Гледам луната, гледам звездите.
Задавам въпроси, търся отговори,
а тях все ги няма!
Времето минава...
деня се сменя с нощта, ...

Както си пея пак старата песен,
пред мен се очертава хоризонти,
неясноти и премеждия, сложно...
Недокоснати никога вече мечти,
поробените хора сега спят в интриги. ...

Объркваш ме тотално - аз горя.
Отблъскваш ме тактично, със финес.
Как огъня във мен да потуша,
щом близо си, ала така далеч!
Горя за теб, но пепел ще остане, ...

* * *
Изневиделица във мислите ми идваш.
Навярно го допускам аз.
Тъй тихо се промъкваш и обсебваш -
единствен си с такава власт. ...

Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...

Запролети се -
над покривите тук
над бяло-алени дървета.
И между въздуха и слънцето,
със вятъра на днес, ...

Някога мислил ли си ти, ако умреш,
дали за тебе някой ще запали свещ?!
Дали някой ще забележи, че те няма,
дали някой ще се досети, че ти сега гниеш в калната яма?
Че сега със дявола си ти приятел ...

Посрещам деня си пак в рима.
Вграждам стиха си в картина.
А аз съм птицата в нея.
Безпризорна тъга
капе тихо ...

HEAVY * METAL * ROCK *

Два силуета вървят през пустиня.
Два силуета дори в най-лютата зима.
Вървят без да спрат и за минута,
тая история е доста прочута...
Понякога трудно е да продължат. ...

Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш? ...

Когато остана сама, мисля за теб,
шепна, крещя, стена, умирам бавно,
но само тогава чувствам сърдечния ти трепет,
устните ти до моите, умовете ни единни като листа на роза.
Най-боли тогава, когато те се разделят за нечии интереси. ...

Обвиняваш ме, че мисля все за тебе,
че побърквам се и луда съм дори.
Какво да правя като миг не мога
да те изтръгна от съзнанието ми?
Да, луда съм, това не го отричам. ...

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...

Мечтаеш утре да те заговоря,
да те попитам плахо и с надежда във гласа
"Ще мога ли да имам, Ваша Воля,
да подържа ръката Ви, честта?"
Мечтаеш, сложила си токчета, молив и сенки, ...

Невидима
Не бързай в жажда
да ме изпиваш
като чаша,
пълна с вода! ...

Изритано псе на улицата изплака.
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа. ...

Неустоимо ме привличаш,
насищаш моя свят с копнежи
и с лекота душата ми събличаш,
във вените ми вливаш нежност.
Неустоимо се усмихваш, ...

Футбол.
Ако нещо въобще значи живота,
защо не погледнеш в очите и дявола?
Да разбереш той ли е съдбата,
или само съдбата на слабия. ...

Случайна среща
На малка гара влакът спря.
Погледнах през прозореца отсреща.
Девойка мила там видях
и в този миг потрепнах. ...

Окъпано от залеза вълшебен,
красиво езерце се весели.
В него плува лебед нежен -
играе с лунните лъчи.
Ту червеникави, ту бледо сини ...

Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...

>> С празна душа днес пея
>> пред заключена крепост от чувства,
>> а с гласа си не успявам да те сгрея,
>> надеждата отново ме напуска.
>> ...

Пак съм сам...
Стоя във мрака.
И тази вечер сам
и утрото не чакам.
А дойде ли денят, ...

Нощта се смири
и вече не хвърля звездите по нас.
Луната се скри
във сивия облачен шал.
Сега сме сами. ...

Залепваха ми устните във твоите,
в морето мое ти пося си заливи
и пусна там дълбоко своите корени,
родили любовта - абсциса алена.
И още първия път щом ме прегърна, ...

Луната - нащърбена.
Душата - наранена.
Усмивка - нагласена.
И пустош съхранена -
нощ след нощ, ...

Със измама и лъжа
ти сърцето ми плени,
но щастливи на света
не за дълго бяхме ний.
Подарих ти без да ща ...

Обикновено алармата на телефона звъни, детето я изключва и се излежава половин час. Чак след това се сеща, че може да закъснее за училище и набързо се оправя- за момичетата това означава да се гримират, а за момчетата - да сложат на косите си огромни количества гел. Бавно, много бавно се влачи към у ...

По булевардите на мрака,
окъпани във светлина,
стаено нещичко ни чака,
на разстояние една ръка.
Така е близко да го вземем, ...

Просто нов опит да изневеря на себе си...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точ ...

"Забрави за мен..."
След тези думи потъна луната в затъмнение...
Настъпи кратко мълчание...
"Искаш да те забравя...?"
Погледна го тя със съмнение. ...

Всяка сутрин, щом очи отворя,
питам се какво ли правиш ти
и заспивайки вечер аз се моля
със същата любов за мен да мислиш ти.
Всяка радост без теб не е истинска ...

Крехкото й тяло
облечено бе в черните им коси,
а те изпиваха пурпурната й кръв,
със жадните си очи...
Пристрастени бяха към нейните мъки, ...